Взех си я веднага щом излезе, директно от Христо по време на Коледния панаир на книгата (2011г.). Ясно е, че Христо като препоръча нещо горещо то си заслужава, но уви и тя стана жертва на ужасния ми навик на… отложен край.
Това, разбира се, е без значение. Книгата е написана така, че стига да имаш време, можеш да я прочетеш на един дъх. Темата ми е важна и любима- масовото образование, такова, каквото познаваме и каквото е строено за друга епоха с други нужди. Образованието като грабеж на едни от най-хубавите ни години, когато сме пълни с идеи и енергия за случване. Образованието, създадено да обслужва интересите на църквата, държавата, големите корпорации, където висша цел е не да създаваш, а да служиш, да следваш.
Крайна е, да, съвсем по американски, но от друга страна вярвам, че светът има нужда от диалог по темата и книгата ни дава основа, на която да стъпим. Най-любопитният въпрос за мен и този, на който още нямам отговор, е реално или измислено е юношеството? Трудно ми е да прегърна позицията на автора, но същевременно историята ни е пълна с примери на хора, които създават семейства, водят войни, остават в историята преди да са навършили двадесет, а нашата култура е да отлагаме поемането на отговорност и правото на избор, защото си още малък, дете, непълнолетен, не разбираш. А Бенджамин Франклин започва да чиракува на 12 годишна възраст; Марк Зъкърбърг, Бил Гейтс, Стив Джобс полагат основите на компаниите си когато са били съответно на 19, 20 и 21 години.
Стъпвайки на психологията, която сега ми е в главата (и в сърцето), не мога да се изкажа и в подкрепа на домашното образование, в изолирана и контролирана среда, но знам, че някъде там, било то във Финландия или в Green School, има модел, който заслужава да му се обърне повече внимание. Знам, че образованието на което аз съм плод, не работи.
Препоръчвам силно на всеки родител и на всеки, който се усеща свързан с проблемите и предизвикателствата в образованието.
***
„… най-добрите характеристики на младостта- любопитството, авантюризма, упоритостта, способността за изненадващи прозрения.“
„Независимото мислене е най-голямата опастност.“
„Великите умове винаги са били диалектически.“
„Най-висшата форма на производство е да създадеш собствената си личност.“
„Истинските истории помагат на децата да израснат.“
„… при школуването става въпрос за създаване на навици и нагласи. То се извършва отвън навътре. Образованието пък е въпрос първо на овладяване на себе си; след това развиване и дори надминаване на себе си.“
„Много редки са случаите, в които някой новатор в която и да е област е отдал успеха си на училището. Образованието трябва да е до голяма степен лична инициатива, в него трябва да се вплитат разнородните нишки на разнообразния опит, непрестанното вглеждане в себе си, способността да се концентрираш върху целта си въпреки отвличащите внимание фактори, и комбинацията от любопитство, търпение и изострена наблюдателност. То изисква значително поемане на риск за действие на принципа на опита и грешките, както и добро умение за приемане на обратна връзка от реалността, за да се учим от грешките си.“
„Броени учители знаят как да учат децата на неща, които им дават самостоятелност.“
„Да си чакаш реда често е най-лошата стратегия за получаване на това, което искаш.“
„Нашите училища създават хора с мъглява представа за миналото и празнина на мястото, където би трябвало да има разбиране; те нямат никаква способност да си представят бъдещето.“
„Когато вярваш в детерминизма- биологичен, психологичен, социологичен или теологичен (а училищата вярват във всичките му разновидности на всякакви места и по всяко време), трябва да се дистанцираш от идеята, че обратната връзка води до растеж.“
„Подчинението е религиозен принцип….“
„Времето ни дава възможност да направим начинанията си качествени.“
„Това, от което трябва да се опасяваме най-много е, че училището през 2000 г. ще изглежда досущ като училището през 1990г.“
Бързай бавно 