„… няма как да пораснеш, без да се отречеш от своето детство.“ (Антоан Асенов)
„Всеки може да се роди отново, ако си намери думите…“ (Яна Монева)
Outside / Inside/ Over and Over (Венцислава Василева)
затварям последната страница на СВЕМА с мисъл за свободното време и какво е то за мен.
„време, освободено от очаквания“, обличам в миг личната си дефиниция за безвремие – едни задължителни два часа в неделя сутрин и, ако седмицата е добра, разхвърлени още толкова бонус, събрани от обедни почивки и друго през седмицата.
време за писане, четене, гледане; мълчане, също.
във всички случаи, време обърнато навътре, с бързи препратки към миналото и надежди (страхове?) за утрешния ден.
***
темата за времето по принцип и темата за времето в контекста на моята лична история, винаги са ме вълнували.
нещо, което не можеш да уловиш, само да регистрираш, да наблюдаваш.
нещо, което и има, и няма край. второто, само ако оставиш нещо след себе си. да живее във времето.
***
хареса ми препратката към времето като към истории на поколения, които носим в себе си и преповтаряме, без да си даваме сметка. докато един ден не се събудим и променим курса.
времето като избор. как да го мислим, с кого да го споделяме. какво му носи смисъл.
времето като огледало на света и на нас, оставило следите си във всичко, което (не) сме.
***
докато четях история след история, без да ги избирам или прескачам, така, както четеш книга, мислите ми пътешестваха през времето, а душата ми изпитваше тиха радост от забавеното темпо, прочетеното, преживяното, спомнянето.
съвсем на място, броя завършва с поезия- „Сезонно сегментиране“ от Адриана Андреева:
„мимолетните и приповдигнати моменти от ежедневието
се оплитат с мислите
остарявам и защо това не ме тревожи
ще се науча ли да правя гимнастика върху успоредка
ще мога ли свободно да потъвам в себе си
да наранявам или изоставям никого“
оставам в копнежа на същото това потъване (бягство?) и ви препоръчвам топло СВЕМА. може да си го вземете от тук или от тук.
п.п. и благодаря на Яна Лозева и приятели за удовоствието.
Едно мнение за “… време”