петъчното утро посрещнах в Регионална библиотека „Любен Каравелов“- Русе.
това е гледката през прозореца, а още по-хубаво от нея беше, че вътре, в библиотеката, имаше живот. през целия ден по коридорите и стълбите и се разминавах с родители с деца, баби и дядовци с внучета, хора, които търсят (по)знание.
топло, уютно и цветно ми се стори всичко вътре.
***
за първи път бях в Русе и за малкото, което успях да разгледам и усетя за 24 часа, много ми хареса.
атмосферата, хората, местата за събиране на мисли и срещи като джаз кафето в центъра, широките улици и слънцето, което без да иска поставя акцент на едни горди сгради от друго време, които не са се отказали да напомнят какъв живот е виждал този град преди години…
град, правен с размах, на какъвто все по-рядко ставаме свидетели.
Бързай бавно 