… пътувам, за да се събера

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

пътувайте, щастието ви живее на пътя, сподели вчера Вики от сцената на Traveler On Stage.

мантра, с която израснах- пътувай, откривай, събирай спомени, прави нови приятелства, и по-бързо, да знаеш, че животът не чака.

устрем, с който се разделих точно преди година, на другия край на света, в една неделя, която винаги ще помня.

сякаш нещо ме спря в това мое бързане, за да ми напомни, че най-дългото, най-мъчното пътуване, е навътре, не навън. така в миг копнежа за пътешествия отстъпи мястото си на жажда за дом и за време, за събиране на смисъл и за подреждане на парченцата от собствения ми пъзел.

за кое там си тръгнала, когато имаш толкова задачи за решаване тук?, питах сама себе си, все едно съм изправена пред съд, обвинена в бягство.

върнах се с желание за пристан, който да напускам за кратко и само за места, които ми носят усещане за топлота. като това от снимката, в която се събира седмица почивка в Австрия. всичко, от което имах нужда- усещане за дом, тишина и пространство за намиране на себе си. дни, освободени от очаквания, които се сляха в едно цяло и ми се отблагодариха в безвремие. най-хубавата ми почивка от години.

защото днес повече пътувам, за да се завръщам (към себе си), а не за да откривам (света).

***

пътувам, за да се събера.

единствен приоритет в плановете ми сега и по принцип,

основа за всичко останало.