„какво в живота ти си струва да бъде показано?“ (тук)
сънувах, че имам покана за импровизирано литературно четене, за което ужасно, ужасно закъснявам.
беше в бар със зелена врата, а вътре всичко бе дърво, меко и остро едновременно, с непознати хора, все момичета.
вместо да чета, им казах „много е важно да изключите социалните мрежи от живота си, да спрете с фейсбука, селфитата, инстаграма… много е важно да се обърнете навътре, не навън.“
затова се сетих, докато четях този текст на Тея.
къде останаха личното ни пространство, живите разговори, тайните, съкровеното. тишината.
колко лесно и съвсем доброволно ги привнесохме в жертва, за да бъдем част от нещо, от което иначе бягаме. масата.
само тук, в блога, се чувствам у дома.
Бързай бавно 