седмица без музика, филми и срещи. пълна само със задачи 24/7.
затова и този път ще ви споделя единствено няколко важни (за мен) бележки към себе си:
да помня, че между зъл (лош) и дефинитивен родител няма знак за равенство;
да помисля над „можеш да дадеш само свое“, дори когато повече боли;
да не забравям, че разводът сам по себе си не е причина за патология. той е криза на съпружеската субсистема, не на родителската;
да слушам с изострено внимание, защото „всичко казано е потопено в море от неизказано“;
да знам, че понякога проблемът не е с онова, което не знаем, а с това, което знаем;
единствен петъка ми позволи да стигна навреме до премиерата на тази книга, но за нея друг път.
Бързай бавно 