страх

трудно ѝ е не да обича, а да се довери

да вярва, че е първа, единствена, най-мила и най-важна

понеже обичането е като дишане, няма забрава
доверяването обаче с годините, с опита, с несбъдването се загубва
както след травма, сам усещаш какво можеш и какво вече не
дори дни, месеци, години по-късно, когато раната я няма, в теб остава страх
да не заболи

остава предпазливостта, която или ти пречи, или те спасява
кое от двете, не знаеш, докато не опиташ

Мария Василева

#КакСеСлушаДжаз #вТретоЛице

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s