***

обожавам как Ремарк рисува героините си – силни, смели, сами.
обичат, без да изискват, без да очакват, без да тежат. самотни, не изоставени.

така рисува и любовта, която не познава притежание, не пита за утре.
любов на жени и мъже, които знаят,
че човек се ражда и умира сам, и че само понякога не е.

Мария Василева

#КакСеСлушаДжаз #ИзДневницитеНаЕдноПорасналоМомиче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s