един ден ще превръщам всеки уикенд в празник – от късната домашна закуска с дръпнати до накрай завеси и много светлина, през разходка из улиците на града, обяд в любимо местенце, което усещаш като свое и нямаш нужда от меню, до вечеря обратно у дома, с покривка, свещи и ваза с цветя, купени от улицата от нечия баба.
един ден ще се науча и да гледам цветя, да зашивам копчета, да плувам, да пека хляб, коледни сладкиши и домашен ябълков пай, да яздя, да връзвам вратовръзки, да шофирам, да танцувам салса, да говоря по-бавно, да съм по-смела, да чувам мелодията зад някоя песен, да проявявам снимки сама, да се ориентирам по карта, да запомням имена, да не задавам въпроси, за чиито отговори не съм готова, да правя по-малко планове, да не поставям всичко в рамки.
да обичам, също.
***
един ден.
как хубаво звучи –
две думи, събрали надеждите ни за цял един живот.
Мария Василева
#КакСеСлушаДжаз #ИзДневницитеНаЕдноПорасналоМомиче
Бързай бавно 