по какво разбираме, че сме пораснали, питах се тези дни –
по нетърпението, с което чакаме уикенда
по чашата вино след работа без нужда от компания
по уговорките със седмици и месеци напред
по плановете, сметките, to-do списъците
или само по умората, по отлагането и по онзи въпрос за баланса –
има ли го наистина, как се постига и защо все бяга…?
живеем живота, за който сме мечтали и от който най-много се страхуваме.
живот – въртележка.
#КакСеСлушаДжаз #ИзДневницитеНаЕдноПорасналоМомиче
Бързай бавно 