31

 

за първи път в осъзнатия си живот избрах да празнувам рождения си ден тихо, на бавни обороти, споделен с най-важния ми мъж, отскоро съпруг <3

с (премерен) риск построих програмата на деня около места и инициативи, на които не сме били – закуска в Crêpes de France, обяд на Бакхус StrEAT Fest, вечеря и коктейли в old is new.  разходка по улиците на любимата София, половин ден слънце, цял ден безвремие.

не помня откога не ми е било така леко и щастливо. ден-вълшебство, в който не бих променила и миг.

***

не мога да избягам от сравнението на преди-и-сега. миналогодишното търсене и тазгодишното намиране. 30 vs. 31, една година разлика, а все едно всичко е различно. все се връщам към Б. и нейното пожелание „…на 30 всичко се оправя и разпилените парченца най-сетне се събират.“ повярвах го, за да му дам пространство да се случи; първа стъпка на всяка промяна- да я искаш и да и направиш път.

днес знам какво ми е важно, кои са истински близките ми хора, какво ме прави щастлива. спряла съм да се бутам там, където всъщност не принадлежа. спряла съм да полагам усилия в отношения, където липсва реципрочност. все по-ясно заявявам за себе си и пред света – less is more. отнася се до хора, предмети, преживявания. на (след?) 30 се научих да ценя качеството, на място на количеството. урок, който ми се ще да бях усвоила далеч по-рано.

остава стремежът към онова усещане за свобода и увереност, което ти позволява да заявяваш себе си по-най тихия и близо до сърцето начин.

***

истина е, че мъдростта идва с годините, не с книгите.

и че 30+ могат да се чувстват далеч по-щастливи от 20+.

<3