Критика на думите

Думите, които изричаме.

Думите, които премълчаваме.

Думите, които (не) чуваме.

Отскоро мисля за философията през призмата на психоанализата и като първооснова на умението да задаваш въпроси, на способността да се учудваш, да бъдеш любопитен към вътрешния и външния си свят. Вярвам, че много често всичко, от което имаме нужда, е намирането на правилните думи – да ги кажем, да ги чуем- и че целта на психотерапията е именно едно пътешествие през думите и смисъла, в (не)съзнаваното. (Затова съм я избрала и за свой път, след време.)

Карел Чапек и неговата „Критика на думите“ ме провокира да мисля за тях и през призмата на less is more, през инерцията на ежедневния език и изплъзването на смисъла, през страховете, които не ни позволяват да изречем на глас истината или да заявим себе си.

Ако се върна отново на психотерапията (и в частност на психоанализата, която към момента най-силно ме вълнува), за мен първа и основна стъпка за нейното правилно случване, е желанието за разговор, за връщане обратно към думи, които са оставили своя отпечатък в нас и замяната им с други, които ни позволяват да живеем в по-голяма хармония със себе си и със света. Събиране на парченцата от нашата лична история (през чутото, видяното, казаното, преживяното, изтласканото) и нейното реконструиране през разбирането, което ще рече – през думите.

 

„Ние“ се изрича в тревожни времена и с тревожен глас; това е общителна, колективна и окуражаваща дума, докато „Аз“ е необщителна, субективна, самолюбива и себична. Но думата „Ние“ си има недостатъци. Тя е удобна и незадължаваща. […] „Аз“ е дума практична, дума ангажираща и действена; тя е безкрайно по-скромна от „ние“, тя е обезпокояваща и трудна; „аз“ е едновременно дума на съвестта и дума на действието.“

„Не е важно ние народ на кого сме, а това ти самият какъв човек си. Народът има нужда повече от човеци, отколкото от имена.“

„… стремежът да откриеш е най-естественото нещо в човека; откривателството е спонтанността и енергията на живота.“

„Девизът на корените е „напред“ – това е примерът, който ни дава природата.“

„Суеверията придаваха на предметите по-дълбоко значение и повече пъстрота; като превъзмогнахме суеверията, ние придобихме в най-висока степен безразлично отношение към предметите.“

„Предметите се отнасят към човека точно така, както човекът се отнася към тях.“

„Пази боже, не съм против добрите и полезни неща, които се появяват пред нас като Задачи, а само възразявам – при това боязливо- срещу превръщането им само в задачи. Та те биха могли да бъдат какво ли не друго; наслада, удоволствие, забавление, гордост, успокоение, любов, безумие.“

„Но „да преодолея“ винаги означава да преодолея нещо лошо; […] казваме, че ще преодолеем зимата, но никога – пролетта. […] Преодоляваме романтиката, но може ли някой да каже, че е преодолял младостта си?“

„Всеки навик, всяка леност и слабост, всяко бездействие могат да се превърнат в предмет на принцип; макар че от това светът няма да спечели абсолютно нищо, вие самите ще спечелите: хем ще ви бъде удобно и приятно, хем ще се чувствате хора с характер.“

„И колко по-малко ни ангажира „волята“ от „опита“ да направим нещо! И колко по-самоуверено може да се произнесе евфемизмът „воля“ вместо откровеното „non-possumus“**!

„… природата предпочита да се гордее не с метода си, а с жизнеността и постижението си.“

„Инстинктът е рафинирано съвършен, докато работи в условията, за които е създаден; ако промените само едно от тях, той се превръща в най-рафинираната глупост. Инстинктът е съвършено приспособен към условията; разумът обаче, макар и несъвършено, сам си създава и приспособява условията. Инстинктът е находчивост на природата, но затъпяване на индивида; разумът, жалък в сравнение с природата, дава на индивида находчивост и изобретателност. […]  добрият и буден разум целият е горещ от силното триене в условията и ситуациите, които трябва да преодолява. Той е изобретателен като дете и в същото време несложен като занаятчия; здравата работи, но когато трябва, с лекота прескача брънките на веригата, към която трябва да се придържа инстинктът. Предлага ви безкрайно много възможности да сгрешите и да преживеете приключения, но също така ви предоставя възможността за избор.“

„… ти откриваш света чрез интензивността, а не чрез съвкупността на преживяванията си.“

„… действително е за чудене защо истината трябва да бъде винаги мрачна и безкрайно неприятна… Изобщо истината има някак си лоша репутация в живота. Казва се „благородна лъжа“ и „жестока истина“; никога не се казва „жестока лъжа“ и „благородна истина.“

„… особеното удоволствие, което ни предлага гледната точка, се състои в това, че от нея можеш много по-лесно да осъдиш всичко. […]  И аз вярвам, че да виждаш е велика мъдрост и много по-достойно за похвала, отколкото да осъждаш; вярвам още, че колкото повече някой „вижда“, толкова по-малко може да „осъжда“ и толкова по-малко би желал да бъде съдник. […] Гледната точка не е инструмент за виждане, а само за осъждане; загрей до точката на кипене всички мъртви точки на душата си и сложи точка на всичките си гледни точки; те няма да ти послужат за нищо, абсолютно за нищо там, където пред теб стои най-тежката и най-отговорната оптическа задача: да виждаш.“

„Аз не съм преоценил нищо в живота си, единствено аз самият съм се променял. Ценността на нещата не се е определяла от това, което съм си мислел за тях аз, независиомо и свободно, а от това какъв съм бил, как съм умеел да си служа с тях и какво съм бил способен да направя от тях. […] думата „преоценя“ е противна и празна дума.“

„… говорим със суперлативи не защото обичаме да преувеличаваме, а защото нямаме смелостта да говорим с позитиви.“

„Но както мисълта е майка на действието, така и думата е майка на мисълта.“

„Само че в онова поетично време, когато са се създавали думите, „богат“ човек не е бил този, който много печели и харчи, а онзи, който изпитва много от насладите на живота.“

„… по-лесно и безопасно е да пророкуваш как ще изглежда светът след хиляда години, отколкото да предсказваш какъв ще бъде той догодина.“

„Опит. Тази дума може да се открие най-често в израза „да натрупам горчив опит“; много по-рядко се среща „да натрупам положителен опит“. […] За положителният опит, обаче, са необходими и голямо умение, добра воля, оптимизъм, мъжество и весел, непоколебим дух; за горчивия опит е достатъчно да нямаш късмет или да проявиш несръчност.“

 

** Не съм в състояние, не мога (лат.)