8 март

„Днес много жени изпитват неясна тъга. Макар да успяваме да свършим всичко, което сме набелязали, имаме чувството, че нещо  ни липсва, и напразно търсим отговора някъде настрани. А най-често грешката ни е в това, че сме откъснати от истинското ни „аз“.“ (Емили Хенкок)

Години наред докато живяхме у дома, баща ми будеше мен и сестра ми с цвете на този ден. Така отраснахме с идеята, че осми март е денят, в който мъжете отделят една идея повече внимание и грижа към любимите си жени – съпруги, майки, дъщери, сестри, приятелки. Нищо твърде специално, голямо или скъпо, просто малки жестове на любов и признателност – букет лалета, закуска в леглото, отмяна на някоя домакинска работа, за да ти подари време на теб, и други такива дребни неща, които често забравяме. Не за сметка на останалите дни, а като заслужен бонус към тях.

Миналогодишния осми март, обаче, остави след себе си въпроса кой празнува днес? Още рано сутринта, в асансьора към офиса, колега чу как си честитим празника с колежка и учуден попита защо? “Този празник не е за вас, той е на майките.” Незначителна случка, навярно, която, обаче цяла година напомняше за себе си и за моите страхове- достатъчно жена ли съм, за да празнувам днес?

Година по-късно до името ми вече стоят съпруга-и-майка. И да, днес сърцето ми е по-пълно, аз се чувствам по-завършена, но продължавам да мисля този коментар. Днешния ден трябва да е за всички жени, без да му слагаме рамки – твърде много са нещата, които ни правят жени и това, всъщност, е чудесно.

Затова днес на себе си и на вас пожелавам сърца, спокойни от направените избори, и топли от ежедневни жестове на любов, грижа и признателност. И нека не бягаме, а прегръщаме нашето истинско Аз. Честит празник! <3