СВЕМА: Дом

СВЕМА е любов на поглед, на допир, на усещане. Най-красивото и най-смисленото българско издание, което е попадало в ръцете ми. Искрено съжалявам, че просъществува така кратко и се надявам не след дълго да го има пак.

***
Ако думите са дом (а те са), любимата ми статия в броя е „Живот на терасата“ от Людмила Миндова за „Втора кожа“ на Катерина Стойкова. Не съм чела по-добро представяне на книга и/или автор.

***

„Празниците са удобно извинение да изчезнеш, никой не те пита защо отиваш някъде, някак се подразбира, че отиваш у дома.“ (Момчил Миланов)

„Вероятно в края на краищата (какъв хубав израз), време и пространство са едно и също, нулева точка, в която няма страдание и раздели, но има дъжд, облаци, птици и музика.“ (Момчил Миланов)

„Харесвам музика, в която има усещане за вечност. Музика, в която мога да си почина, но не в смисъла на chill out, а такава, която ми помага да бъда по-близо до себе си.“ (Аня Лехнер)

„Най-важното за мен е човекът, с когото работя, да бъде много добър слушател и да няма голямо его.“ (Аня Лехнер“

„Примитивната архитектура е възникнала като защита от дъжд, вятър, сняг, студ, но примитивните хора поддържат по-силна връзка с външния свят, където протича по-голямата част от живота им. Съвременната архитектура е мястото, където се случва по-голямата част от живота на съвременния човек, така че това, което архитектът би желал да направи, е да отвори архитектурата, за да даде на сетивата шанс за максимално излагане на външните обстоятелства и по този начин да пресъздаде в настоящето аналогично ниво на единство с природата като това, което нашите прадеди са имали. (Антонина Илиева)

„Но изкуството не съдържа отговори, то- в най-добрата си форма- съдържа възможности.“ (Виктория Драганова)

„Точно както човекът не е завършен и минава от един стадий на живота си в друг, запазвайки вътрешната си същност, истинското „аз“, но променяйки го непрекъснато във времето – с новите места, които обитаваме, винаги се проявява някаква нова част от нас. (разгосори с Надя и Йоши Ямазаки)

„Някак всичко придоби смисъл- когато решихме откъде ще идва светлината, какви отвори ще направим, всичко стана много логично, в хармония.“ (разгосори с Надя и Йоши Ямазаки)

„… представата, че тези деца ще имат нужда от дом, където един ден да оставят кашоните си и да продължат по своя път, надделя над несигурността, над липсата на перспектива и яснота къде да се установим, какво да работим. (Евелина Митева)

„Животът под наем е живот, в който имаш единствено и само себе си. Аз съм моят дом. Аз, където и да съм. Аз, и моето семейство.“ (Евелина Митева)

„…
тук е останало
твойто отсъствие

сядам до него
и му гакя ръката…“

(из „Камъчета“, Марий Росен)

„Здравей, Чувство.
Не ти подхождат никакви думи.

Да поседим,
преди да решим?“

(Катерина Стойкова)