любовта е действиe, повтарям (си) всеки ден.
действие първо към себе си – не можем да обичаме или да бъдем обичани ако сами не сме щастливи със себе си. спокойни също.
после действие към най-близките ни – не по празници, тогава е лесно, а в дните, през малките жестове, с правилните думи, в приемането, в подкрепата. нерядко и в компромисите, доколкото не ни струват много и ни оставят верни на себе си.
и накрая, действие към дома ни – не в многото, а в малкото. в реда, светлината, пространството, което ни събира и зарежда.
затова и няма значение дали и какво (ще) празнуваме, а само къде е фокусът ни.
в правенето или в говоренето?
***
спомням си ясно седмицата около миналия 14-ти февруари.
страха след излизането от болницата.
справям ли се? готова ли съм наистина? добра майка ли съм?
гигантски страх, който през онези първи дни се опитваше трайно да си проправи път до-и-в мен.
и за съвсем малко успя, признавам.
но Любовта – на съпруга ми, на сестра ми, на родителите ми, на приятелите ми- бе по-силна.
внесе спокойствие, увереност, вяра, опора и в рамките на само три дни вече можех и знаех.
изведнъж чувах и следвах вътрешния си глас и се чувствах свързана с Природата, както никога преди.
открих и една по-висша мъдрост, която днес съм сигурна, че съм носила в себе си, но не съм (я) разбирала.
и всичко това се случи благодарение на-и-през любовта.
любов, която не ни дава криле, а просто ни напомня, че можем да летим.
и че всичко ще бъде наред.
ще е.
Бързай бавно 