последният ден на август. лято, есен и зима в едно. началото на края. или отваряш шампанско, или хвърляш спасителен пояс на годината. изместваш фокуса от най-важното към по-лесното. а то, Важното, Голямото, е ка̀лено през годините в режим изчакване. толкова, че понякога се питаш дали наистина (ти) е важно. а друг път идеята за сблъсък с хаоса след сбъдване те парализира…
***
краят на август. винаги на море, винаги близо до там, където съм била дете. ако съм била.
този ми е по-труден от други. изправя ме пред истории, които отдавна трябваше да са загубили чара си на онова, към което можеш да се обърнеш всеки път, когато нещо не е О.К.
лекциите в семейната терапия и групата за личен опит през психодрама, едновременно ми дават и взимат. по момичешки наивно вярвах, че няма да е така. че всичко горчиво е предъвкано достатъчен брой пъти, за да не отделя повече сок, но ето, послевкуса от неказаното, неразбраното, неизживяното, пак ме намери.
така ще е, докато продължавам да имам нужда от него.
***
пусни ме да порасна, мамо, казах на сън и всичко си дойде на мястото.
//
първият ден на септември. покой.
всичко е такова, каквото е. или, по-добре, всичко е такова, каквото трябва да е.
септември е сутринта след вечерта, в която си съ-грешил. носи време, покана за действие, избор.
септември гледа напред. там, където Промяната е единствено постижима.
да бъде.
Бързай бавно 