всички мои невъзможности

не мога да заспя и знам добре защо.

тялото ми се бунтува срещу (случайно) изречена дума

а зад нея камара едри студени тежки камъни –

всички мои невъзможности.

онова, което не съм и което не мога.

де-вой-ка.

***

защо ми е толкова трудно да изляза от момичешкото

да приема женското

но не онова през рокли и суета

и не онова в ролята на вдъхновение

а женското като разрешение за създаване

и женското като имане на стойност

извън съпоставката му с мъжкото.

***

наместо в стойността (си)

стоя закотвена в липсите, в нямането.

там, където формирането тепърва започва

а как ми се иска вече да съм другаде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s