смирение

„…People are very tough. People can survive through much pain and loss. But to persevere they must see the good in Being. If they lose that, they are truly lost.“ (Jordan Peterson)

Днес следобед приспах Алек в раница. Отдавна не ми се беше случвало и се случи, защото си стоим у дома и колкото и да се старая няма игра, която да замести времето навън. Никога преди не съм си мечтала да живея в къща повече от сега. Опитвам се да страня от всеобщата паника, но и осъзнавам, че предстоят тежки времена за всички, без изключение.

Системното мислене тук е категорично – няма как вируса да не докосне живота ни и има поне няколко пътеки, по които да го направи: през здравето ни, хората, които са ни важни, икономическата сигурност. Всички сме свързани, проблемът е, че не всеки живее през тази свързаност, защото тя изисква една по-голяма отговорност, особено неудобна в случай на криза.

Улавям се, че най-често мисля за здравето (си). За онова, което знам, че е нужно да се прави и което рядко изпълнявам на 100%, защото все може да почака и все има нещо по-важно. Същевременно откакто започнах да се увличам по аюрведа се чувствам една по-спокойна, по-близо до добрата грижа. А тя винаги е превантивна.

И ако трябва да сложа един # на всичко, което чувствам, то е смирение. Все едно света спира, за да ни припомни кое е най-важното. По някакъв странен начин, виждам в това и нещо хубаво, нещо, което можем да използваме. Тишина и забавяне, през които да чуем онова, за което все няма време, да се върнем центъра си.

Бъдете здрави,

М.