„Стабилна основа“, Джон Боулби

“…ролята на успешното родителско възпитание е принципен ключ към психичното здраве на следващото поколение.” (Боулби)

Да наблюдавам бебе, което плаче, и този плач не е посрещнат от родителя през думи, поглед, телесен контакт, е ситуация, която преди срещата ми с психологията и родителството, не ми е правила голямо впечатление. Мисленето ми по инерция е било в подкрепа на родителя, по-малко на детето. Далеч преди да бъда родител вече знаех, че този плач е или опит за манипулация, или признак на неблагодарност за грижите.

Решението също съм чувала често (вярвам и вие?) – “Остави го да поплаче малко, ще му мине, ще се научи.”, или иначе казано “Нищо му няма, лигави се.” Културно обусловена стратегия, която трябва да ни предпази от това „детето да не ни се качи на главата“. Да не свикне, че винаги ще има някой до него, който да отклива на нуждите му, и да го използва срещу нас. Не, благодаря.

***

Срещата, която ме предпази от този капан, бе Теорията на привързаността на Боулби. Първо в университета, после и на практика през (надявам се) връзката, която съм изградила със сина ми. Връзка, която, стъпвайки на една стабилна основа, бързо ми позволи да преживявам родителството като наслада.

Според Боулби социалното взаимодействие между майката (или основната грижеща се фигура) и детето започва много преди появата на езика. Желанието и умението на майкта да откликва на нуждите на детето и да се отзовава винаги, когато то има нужда от нея, прави възможно създаването на такава връзка, която дава необходимата подкрепа и опора на детето, от която то започва да изследва света. Тоест, обратно на интуицията, колкото по-отзивчива е една майка към нуждите на детето си през първата година, с толкова по-голяма лекота това дете се включва в общуването с Другите и с по-голяма увереност се изправя пред различни предизвикателства. Или, пътя към самостоятелността преминава през желанието, а не отказа от общуване (в широкия смисъл на понятието).

За да се случи тази връзка майката трябва да преживява общуването с детето като удоволствие и даго възприема като личност от раждането му, а не от момента, когато проговори (или друго по избор). В идеалния вариант, партньорските взаимоотношения на родителите също са изградени на основата на спокойствие и подкрепа един към друг, което им позволява да имат нужното търпение към детето.

***

Ако се върна в началото, не е задължително едно дете да бъде право в плача си. Това, обаче, не може да се знае без проверка, а проверката минава през желание за общуване (откликване), а не отказ от общуване (игнориране).

От личен опит мога да кажа, че това свързване с нуждите на детето не винаги е лесно и интуитивно, но пък винаги се отблагодарява и само прави връзката родител-дете по-лека и по-топла с времето.

Тук отново се връщам към интуицията и това, че родителското ни поведение до голяма степен е предварително програмирано през личния ни опит. Пътя към промяна на вярванията ни, там, където е нужна, минава през осъзнаването и приемането на този опит, за да знаем какви родители наистина искаме и можем да бъдем за децата си.

“Биологичната функция, която се приписва на поведението на привързаност, е тази на закрилата.”

“… децата, които развиват сигурна привързаност към майките си, са тези, които по време на ранното детство са били гушкани най-дълго, най-нежно и най-любвеобилно.” (Ейнсуърт)

“… детето, чиято майка усеща потребностите му, държи се с него достъпно и отзивчиво, приема поведението му и му сътрудничи, е съвсем различно от трудното и нещастно дете, описано в някои теории.”

“Партньорът, който играе по-голяма роля при определянето дали взаимодействието ще се развие щастливо или не, е майката, не бебето.”

“…майката е човекът, който носи отговорността за развитието на връзката с детето си.”

“… всяка структура се стреми към стабилизиране и запазване. Така, че самоувреното дете е по-щастливо и следователно е по-голямо удоволствие грижата за него, пък и то има по-малки изисквания от тревожното дете.”

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.

Ако вярваш в силата на езика и темата за родителството ти е близка, може да ме последваш тук.