Книга за приемането – първо на себе си и после на Другите, като път към Промяната. Опит да се видим цели и да се помирим с онова, което не харесваме и отричаме. Онова, вън от списъка със заръки „какви трябва да бъдем“, за да ни обичат.
Напомняне, че първият урок, който трябва да научим (и да предадем на децата си), е не как да се харесат на Другите, а как да обичат себе си. Как да се приемат, как да (си) прощават.
Защото колкото по-добре се познаваме (и приемаме), толкова повече избор имаме. А с избора неизменно следват и възможностите…
„Many people lose their battles on the outside because they waste their energy on the inside.“
„Looking with new eyes and seeing new possibilities does not mean getting rid of everything in the past that is familiar and comfortable. It means instead a periodic sorting, keeping from the past that which is still effective, letting go that which no longer fits, and adding that which is new and worthy.“
„What I have learned is there is a germ of usefulness in each negative part as well as a germ of destruction in each positive part.“
„What would happen if instead of having a rule that covers all situations all the time, you were able to pick and choose within the situation?“
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Бързай бавно 