Пространство за събиране на малките неща в дните. Протегната ръка за свързване. Собствена машина на времето. Сякаш това са основните роли, които писането тук е изпълнявало за мен.
Започна есента на 2006-та, след случаен поглед през рамо в работния екран на Иван. Тръгна плахо, но срещайки се с и оглеждайки се в споделянията на други, бе винаги автентично, водено от изконното човешко желание за свързване, за общуване, за среща в езика. Обратно на мълчаливото трупане на палци, сърца, последователи, вън от него.
***
„Айде, Миме, участваш в блогърска верига :) „, писа ми Ванката вчера. Верига ще рече свързаност, помислих си. Взаимозависимост. Много, които заедно образуват едно цяло.
Същевременно, и тогава, и сега, тези щафети ми бяха чужди. (Не само на мен). Защото бяха в противоречие с основната същност на блоговете. Автентично, on the go споделяне, за нещата, които вълнуват теб. Най-ценните срещи се случваха именно в нережисираните ни вълнения. Интимни, сурови, истински, водени, отново повтарям, от желание за общуване заради самото общуване. Радостта да се свържеш с (не)познат и той да отговори на доверието с доверие, на смисъла- с нов смисъл.
***
Носталгията на И. и предизвикателството на Йовко , идват във време, в което често си мисля какво да го правя това място.
Имам ли нужда още от него? Чете ли ме някой? Има ли смисъл да пишеш, когато няма кой да отговори? (с думи, не с палец)
В някои дни мисля за блога като за преходния ми обект в съзнателното ми порастване. И тогава е ясно, трябва да го изоставя. В други, мисля за него като за единствения дневник, с който съм спокойна, че може да съществува вън от мен и в който винаги намирам (забравен) смисъл в нужда. Като онлайн аптечка за първа помощ.
Не съм решила още какво е повече и какво по-малко.
Бъдете здрави и се свързвайте през смисъла,
М.
П.П. Вместо да предам нататък, ще кажа, че още липсвам Vanilla Milk и Cherry Blue Skies (наред с много други) и отказвам да ги изтрия от Feedly :)
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Бързай бавно 