Ето те, отново.
Все същата си, колкото и да не ми се иска. Ние сме тези, които се променят.
Ти си тази, която ражда Новото. Ние сме тези, които се учат да живеят с него.
Ти винаги идваш, ние не винаги те дочакваме.
***
Посрещаме те така, както се посреща новородено. С радост, надежди, благодарност. С букет от обещания, който грижливо аранжираме, без да сме съвсем сигурни за кого е. Букет, който веднъж роден, но оставен на себе си, бавно вехне, клонче по клонче, докато един ден се събудим и решим, че нямаме нужда от него точно сега. Че може да почака до другата година.
Рядко питаме можеше ли да се справим по-добре с-и-в грижата за теб, пардон, за букета обещания, и досущ като уморен родител въздъхваме „каквото съм могъл, направил съм“. Дали? Или просто избираме по-лекия път и прехвърляме цялата отговорност за сбъднатото и несбъднатото на теб… Но ти, наравно наше дете и наша майка, си свикнала да я (ни?) носиш, да прощаваш, да ни подаряваш още, и още нови начала… Дотогава, докогато.
***
Но какво всъщност значи да сме се справили по-добре?
Добре според кого?
Добре за кого?
Знаеш ли, никога преди не си бях задавала този въпрос. Влизах уверено в битки, които не бяха мои, но които можех да водя. Ако загубя, припомнях си, че нищо хубаво не идва без болка, и се втурвах пак. Да бъда своята най-добра версия. По учебник. Но не този на Живота, а на Идеала.
Доброто е враг номер едно на Идеала.
***
Застанала на ръба ти, там, където минало и бъдеще се пресичат в единственото обещано, за първи път не искам да се хвърля в теб с нетърпение, нито да те затрупам със своите „От утре…“. Не.
Искам от теб единствено да си щедра на време и на думи. Отвъд въртележката на още, и още, и още.
Мечтая си за 365 бавни дни, с топли срещи и смисъл в рутината. За свобода от чужди очаквания и за спокойствие в моите желания.
Донеси ми попътен вятър в търсене на Истината и спокоен ум в улавяне на трудните отговори.
И ако през 2020 ни разболя, нека през 2021 бъдем по-здрави. За себе си, после и за Другите.
С благодарност за уроците и с поглед напред,
Мария
П.П. Бъди достатъчно добра. Само това те моля. Ни повече, ни по-малко, а точно колкото можем да понесем.
Авторски текст на Мария Чинчева. | Photo credit Rahul Pandit @Pexels
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Бързай бавно 