
добре дошъл, януари –
дом на тъгите ми
катедрала на неродени идеали
мавзолей на думи, осъдени на тишина
пристъпвай леко по сърцето ми, моля
така, както би вървял по тънък лед
който понася точно толкова
преди да се счупи
(в твоите ръце съм)
добре дошъл и довиждане
(винаги си ми в повече)
но ти не спирай да идваш
и да ме срещаш
с момичето, което бях
преди да се размина с теб
P.S. Photo Rok Romih @Pexels
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Ако вярваш в силата на езика и темата за родителството ти е близка, може да ме последваш тук.