Филм, който се гледа през-и-с тялото. Който пълни очите, разравя сърцето, свива стомаха, събужда копнежа.
Прастара история за невъзможна, но жизнеутвърждаваща любов, която започва там, където други спират. Там, където тялото знае по-добре от ума.
Дълъг и изстрадан път на едно плахо „Харесвам те!“ до най-категоричното „Обичам те“. Но не това сладникаво или изискващо „Обичам те“, с което сме свикнали и което поглъща Аз-а и от двама прави един. А това, което носи свобода. Което те учи да летиш и което може да понесе цената на полета.
Любов, която повдига, подкрепя, прощава, и чиято отплата е себеосъщестяването на Другия. Не като партньор, а като човек.
Много ми се искаше да има друг край, въпреки, че знам, че друг не би бил възможен.
А може би големите любови свършват там, където сме спокойни с направеното за другия и така ги спасяваме от прозаичността в дните. Не знам.
Гледайте го, но бъдете предупредени, че може и да боли.
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Ако вярваш в силата на езика и темата за родителството ти е близка, може да ме последваш тук.
Бързай бавно 