ден първи

чуждо и студено

тялото пропада

в безкрая на мълчанието

там, където начало и край се застъпват

всеки спомен е на живот и смърт

и никое желание не е в тук-и-сега

там, където тялото си спомня

а ума се учи да говори като малко дете –

спонтанно, накъсано, с усилие

***

колко предвидливо, мисля си,

да съм цялата в черно и бяло

като за сватба

като за погребение

p.s. снимка тук