Друг свят

Обичам минутите на село.

Един различен и шарен свят.
Свят на събуждане със слънцето, движение, аромати, музика.
Свят на (отминали) истории.
Свят, който много от нас са забравили, други никога не са познавали. Има още

Кафето- враг номер едно на Икономически университет- Варна

Не димната завеса в „барчето“.
Не музиката, която идва оттам и се чува по време на лекции.
Не някои разновидности на (липсващо) облекло.
Не десетките момичета и момчета, които си пушат цигарата и пият кафето отвън и ако не си запознат с града може се питаш каква ли е функцията на тази сграда.

Не липсата на професионализъм у голяма част от преподавателите. (Слава на Бога, не у всички.)
Не лекциите от по 10 листа (!!!) и неизяснената разлика между „водене на записки“ и диктовка.
Не учебниците от средата на миналия век.
Не хиляда и сто други неща.

Врагът номер едно на Винса е чашата кафе.

Докато в Америка отварят кафенета в библиотеките, за да привличат студенти, то в родна България, пазачите гонят студентите осмелили се да посегнат към чаша кафе. Има още

Възможно ли е?

Възможно ли е да караш пиян, без книжка, с чужд автомобил, да преминеш през два светофара на червено, да блъснеш и убиеш човек (в случая- 15г. момче) и

1) минималната присъда за всичко гореизброено да е от 3 до 10 години затвор,
2) все още да не е издадена каквато и да е присъда.

И аз да съм на мястото на бащата (да не дава Господ) и аз ще си намразя държавата.

Да чувстваш, че съдебната система помага повече на подсъдимия, отколкото на теб, е (простете за откровението) знак от съдбата, че живееш в грешната държава.

Не знам доколко една присъда успокоява съзнанието и намалява мъката на родител, загубил детето си, но докато тези присъди си остават висящи, наказанията „максимални“, а делата се водят с години, обстановката по пътищата ще си остане същата. Новините също. В случая гледах късната емисия на btv, но едва ли има новини без споменаване на поне една катастрофа. Или едно отложено дело.

Докога?!

П.П. Няма да се уморя да разказвам случая с катастрофата в САЩ. *Емоциите настрана*Получихме документ за представяне пред съда в момента на катастрофата. Беше вторник, а датата на изслушването бе за следващия вторник. За тези, на които им е трудно да направят сметката- времевия отрязък е 7 дни. Залата бе пълна, а останалото като по филмите- съдията те извиква, шерифа сбито предава случая, задават ти няколко въпроса и се определя глобата и/или наказанието. Прилики и разлики с България оставям на Вас.

Нека да сме по-умни от тях…
Нека да са едва ли не безмозъчни и безчувствени същества…
Нека.

Е и?!

Понякога предпочитам да съм там. Това понякога става все по-често.
А съм (само) на 21. Видяла съм е толкова- едно нищо, както някой ще ме поправи.
А през целия си съзнателен живот слушам за промени и за подобрения.
Насреща-нищо.

Младите не емигрират само по икономически причини.
Емигрират и защото искат спокойствие, правова държава, ред и различен от „селския“ манталитет.
Затова и само с високи заплати и възможности за реализация не можете да ги привличете.