Да чета дневника на Ане Франк беше като… пробуждане.
За това колко богат душевен свят може да има едно 13-годишно момиче и, от друга страна, колко много си приличат всички тийнейджъри.
Като изключим трагедията, разбира се. (Макар това да е невъзможно.)
А трагедията е, че Ане пише своя дневник, докато се укрива от хитлеристите заедно със своето семейство, в „Задната къща“. Две години…!!!
Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление, е как разсъжденията и по много въпроси, за хора и събития, са далеч по-зрели от годините и. Начинът, по който изучаваше и себе си, и Другите, е уникален.
Другото най-интересно беше как е прекарвала времето си, докато е в Задната къща. С уроци по френски и английски език, с книги и енциклопедии, с биографии на крале и откриватели.
Искаше ми се да наведа глава като си спомня как аз на нейните години прекарвах времето си. В игри.
За първи път чух за романа в ето този прекрасен филм, който преди дни гледах за втори път, и също силно препоръчвам.
Мен ако ме питате, трябва да влезе в задължителната литература за ученици и родители „в трудна възраст“.
П.П. На много места Ане споделя, че едва ли някой ще се интересува от нейния дневник, а на други- че би искала да стане журналистка и после писателка, да издава книги. Да стане всичко друго, но не единствено домакиня. Ето, че мечтите се сбъдват… Само не винаги както си ги представяме.
***
„Хартията е по-търпелива от хората“. (поговорка)
„… нескромните хора постигат много повече от скромните.“
„… човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него.“ Има още
Бързай бавно 