Венеция и Верона- по интуиция и без план *

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само… Има още