Дипломна работа- done!

Най-накрая :) Принтирана и готова! Каквото, такова… Сега остава защитата в края на месеца.

Специални благодарности към HR мениджъра на „Победа“-АД, г-жа Соня Ганчева, към гл. ас. д-р А. Шиваров, който без да ми е научен ръководител се съгласи да погледне работата, за да дишам спокойно, към И.Д. за изпратените материали, към Жоро за proof reading-a и към всички останали, които постоянно ме уверяваха, че ще се справя (= ще се вместя в срока).

Btw, ако все още не сте видели, Re:thinking Education е с нов дизайн и скоро предстоят много нови инициативи, които, сигурна съм, ще ви харесат! Има още

Кафето- враг номер едно на Икономически университет- Варна

Не димната завеса в „барчето“.
Не музиката, която идва оттам и се чува по време на лекции.
Не някои разновидности на (липсващо) облекло.
Не десетките момичета и момчета, които си пушат цигарата и пият кафето отвън и ако не си запознат с града може се питаш каква ли е функцията на тази сграда.

Не липсата на професионализъм у голяма част от преподавателите. (Слава на Бога, не у всички.)
Не лекциите от по 10 листа (!!!) и неизяснената разлика между „водене на записки“ и диктовка.
Не учебниците от средата на миналия век.
Не хиляда и сто други неща.

Врагът номер едно на Винса е чашата кафе.

Докато в Америка отварят кафенета в библиотеките, за да привличат студенти, то в родна България, пазачите гонят студентите осмелили се да посегнат към чаша кафе. Има още

Защо съм студент?

*Есе, което написах лятото на първи срещу втори курс (2006г.), за да участвам в конкурса за стипендия на JobTiger. За съжаление вече и този отговор на въпроса, макар далеч от „искам да стана професионалист в дадена област“, ми се струва твърде оптимистичен видян от днешна дата.*

Казват, че в природата не оцеляват най-силните, а най-бързите. Е, тогава, на пазара на труда не оцеляват най-високообразованите, а най-конкурентноспособните, защото да си професионалист е комплексно понятие. За да си професионалист са нужни знания, умения, лични характеристики…т.е. дипломата не е достатъчна, не е гаранция за успех. Истинската ефективност изисква равновесие. Съгласна съм. Въпреки това за голяма част от работните позиции дипломата си остава задължителна. Всички сме виждали обяви за работа – съдържат две секции: в едната са задължителните изисквания за съответната работна позиция, а в другата са изискванията, които са препоръчителни и при равни други условия биха осигурили предимство на кандидата. Излишно е да споменавам в коя графа се намира висшето образование. Може да не е упоменато какво точно, може и да има избор между няколко специалности, но трябва да го има. Не е достъчно, но е задължително.

Това е и един от отговорите ми на въпроса “Защо съм студентка?”: защото искам да имам шанс да отида на интервю, да защитя знанията си, да се изявя като професионалист. Голяма част от тези знания може да съм получила извън университета, от странична литература, от семинари, конференции, обучения, стажове, но това всъщност няма значение. За добро или лошо висшето образование има по-голяма стойност и тежест от тях; дипломата е като застраховка за работодателя, че няма да сгреши с избора си. А може би когато нещо съществува и е написано “черно на бяло”, сякаш вдъхва повече доверие, нали? Нека добавя, че коефициентът на безработица се увеличава с намаляване степента на образование. Факт.

Вероятно първият ми отговор на въпроса “Защо съм студентка?” звучи много практически ориентиран и далеч от “следвам, защото искам да натрупам знания”. Има още