Робин Шарма и „Светецът, сърфистът и корпоративния директор“

Човекът, който ме откри за НЛП още докато бях в първи курс, а после ме научи и, че „ако човек иска да се развива, трябва да намери зоната си на комфорт и да излезе от нея”, наскоро ми подари една прекрасна книжка от Робин Шарма- „Светецът, сърфистът и корпоративният директор.”

Книга, която ме подсети, че както има филми, които трябва да се гледат профилактично, същото е с жанра литература предназначен да ни направи по-щастливи и да ни научи как да живеем по-пълноценно.

Книги, които не разкриват кой знае какви истини и тайни, но ни напомнят много такива, които съзнателно забравяме или към които просто не искаме да се върнем. Защото е по-лесно. Да гледаш без да виждаш.

За разлика от последната книга, за която писах, тук всяка страница е цветна и в празното поле се виждат удивителни знаци. Ако напиша всичко, което ме е накарало да спра за миг и да си кажа „ех, че вярно…и толкова простичко казано…” ще трябва да препиша цялата книга. (А това, както знаем, не е позволено ;-) )

Ще споделя само най-, най-, в моята класация и препоръчвам книгата с две ръце. Въпреки, че като обем може и да е наполовина, защото много идеи се преповтарят- къде с други, къде със същите думи. Въпреки, че не съм съгласна с абсолютно всичко.

Такива книги ни правят по-добри. И нас, и отношенията ни с околните и света.
Помагат ни да се върнем в „правилния” път и да поемем в „правилната” посока.
А кое е правилно, определяш ти.
Има още