Разпилени парченца…

„Спасителят в ръжта“ (Джеръм Дейвид Селинджър)

Posted in Books by apieceofme on 28 юли 2014

photo-2

Една от онези книги, които ти се иска да си чел отдавна.

Разказ за едно момче от „Самотното поколение“ (петдесетте години на XX  век).

Опит да си обясниш света и да откриеш своето място в него.

Препоръчвам за всички (не)пораснали, търсещи деца.

И да, написана е с прекрасно чувство за хумор, покрай което се прокрадват Големите теми…

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска.“

„Странно нещо. Само дрънкай на хората така, че да не могат да те разберат, и те ще извършат всичко, което поискаш.“

„… не е нужно непременно да си лош човек, за да развалиш настроението на хората, може и добър да си и пак да го развалиш.“

„Не можеш да научиш някого как се танцува истински.“

„Тази пропаст, към която си полетял, е особена пропаст, ужасия. Този, който пада в нея, никога няма да почувства дъното. Само пада все по-надолу и по-надолу. Това става с хора, които някога в живота си са търсили нещо, което средата им не може да им даде. Затова са се отказали да търсят. Отказали са се дори още преди да започнат да търсят.“

„Незрелият човек се познава по това, че иска да умре благородно за някое дело, докато зрелият човек се познава по това, че иска да живее скромно за това дело.“ ((Вилхелм Щекъл)

 

 

Posted in day by day by apieceofme on 27 юни 2014

large

сърцето ти е като димен детектор
на противопожарна аларма -
активира се само при буря
когато нещо се чупи, гори
когато губиш опора и
светът ти е застрашен от потъване

тогава и само тогава
твоето „днес“ се изпълва със стойност
така както всичко, което си-
придобива смисъл.

и там, на ръба на пропастта,
най-сам отвсякога
проглеждаш…

***
сърцето ти се храни с пожари
които оставаш да тлеят в чужди сърца

Владимир Куш

Posted in inspiration by apieceofme on 14 юни 2014

27

Matrix of Love. Обърнете внимание на ножицата…

 

Не разбирам от изкуство*, но ясно усещам кога една картина ми говори.  Не търся технологията или стила зад картината, търся емоцията. Последно я открих пред картините на Владимир Куш в галерията му в Лас Вегас. Беше като тих остров, от който не ти се тръгва. Всяка картина ти разказва история и предизвиква сетивата ти.

237

Diary of Discoveries

 

Тук може да прочетете повече за Куш , а тук да разгледате всичките му картини (като игнорирате дизайна на сайта). Роден е в Москва, но последните години живее и твори в Maui, Hawaii. Още една причина да го харесвам.

*Заб. Винаги съм вярвала, че най-прекият път до изкуството е един от трите- 1) роден си в среда, в която изкуството се цени, 2) избрал си изкуството за съдба и призвание, 3) леко ти е на душата, отметнал си всички битовизми и имаш време и пари за изкуство. Силно се надявам в някакъв бъдещ момент да стигна до вариант 3 :)

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 161 other followers