Благодаря!!!

Благодаря на всички, които ме подкрепиха като кандидат за конгреса One Young World и ми помогнаха да премина крачка напред по пътя към това събитие, което обещава да бъде невероятно!

От няколко дена вече съм делегат с гарантирано място на конгреса стига да успея да намеря спонсори за сумата от 3000 евро.*

Ще се радвам ако познавате хора, които биха се заинтересували от подкрепа на една такава кауза и им пратите линк към кандидатурата ми. Човек никога не знае откъде може да дойде подадена ръка…

One Young World има амбицията да стане най-големия световен форум за младежи и през месец февруари 2010 ще събере 1500 млади хора от цял свят в Лондон. Конгреса ще бъде платформа за най-изявените младежи от всички страни и ще се опита да направи така, че гласа им да бъде чут. Затова ще помогне и предаванията на живо на BBC и други световноизвестни медии.

Шест са основните теми- околна среда, политика, бизнес, религия, здравеопазване и медии. Сред лекторите ще са Кофи Анан, Дезмънд Туту, проф. Ник Хейсом и други.

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри

„Любовно писмо до едно детство…“- това е, което пише точно под заглавието на една от най-слънчевите корици на книга. И са думите, които дават най-добра представа за „Вино от глугарчета“.

Не помня да съм чела друг автор, който умее да рисува с думи, така, както Бредбъри. Няма едно излишно описание, едно не-на-място сравнение. За сметка на това четеш, в съзнанието ти изникват една след друга картини на едно детство, да, не твоето, чуждо, но ако почакаш достатъчно, идва миг, когато паралелно на детството на Дъглас, оживява твоето собствено…

Сега е…друго.

Веднъж, докато си вървях под дъжда в студена декемврийска петък сутрин, един познат ме спря с думите „Вървиш така, все едно имаш цялото време на света.“.

Сега си спомням този ден с мъничко носталгия…

Не искам да кажа, че нямам време. Всеки има. Въпрос на организация. Но тази организация те ограбва именно от това усещане…

Boarding school: изграждане на характер

Една от мечтите ми като бях по-малка, бе да уча в бординг (пансионатно) училище във Великобритания. Сериозна инвестиция, която не всеки може да си позволи. От тогава се чудя на хора, които могат, а не я правят…

Не толкова заради престижа „детето ми учи в Англия“. Не. Става въпрос за средата там, за контактите, за часовете, прекарани в библиотеката, за спорта следобеда, който ти става навик, за дисциплината.

Там се изгражда характер.

Знания…знания в днешно време, с желание, компютър и интернет, се постигат сравнително лесно.

Но характер… Да можеш да приложиш наученото, да знаеш какво, как, къде, да свикнеш на един по-висок стил на общуване, да ти се отворят очите към нови култури, да станеш самостоятелен на 14 +/- години, да умееш да се грижиш за себе си и т.н., и т.н.

Това е безценно.

Както се казва на английски, life-changing experienece….

Кандидатствай! Сега! :)

Забрави за „нямам време“, „не е за мен“, „нямам шанс“ и всякакви други извинения, не, а прегради, които си поставяш.

И участвай!

Дали в One Young World, дали някъде другаде.

Търси и намирай!

***

Все ме питат как така успявам да пътувам толкова много…

Старо, но златно :)

*От онези клипчета, които трябва да се гледат профилактично през определен период от време Enjoy! *

покана

…протегната ръка, а в разстояние толкова малко, колкото да събере една усмивка и едно благодаря, плюс, разбира се, „да, ще бъда там”, пред очите ти се нижат детски мечти, като летни спомени, но в друга гама, на които вече им отива само минало време, илюзии, в които някога някой е вярвал, и се питаш колко още пъти ще ти се наложи да протягаш ръка, да се усмихваш, да казваш благодаря и да потвърждаваш „да, ще бъда там”, докато наум се сбогуваш с неназоваеми желания,