… миг.

“…Запомни как ме обичаш- беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” (от тук)

когато в съня си
ме придърпва
с една ръка
към себе си
и нежно целува
крайчеца на рамото ми
нямам нужда
да задавам въпроси
да говоря
да гледам в бъдещето…

знам, че
тук-и-сега
ми е подарен
миг съвършенство
и от мен се иска само
да го видя
да го усетя
да го вкуся.

и когато
магията
свърши-
да помня.

че я е имало

че го е имало

че ни е имало.

и си е струвало.

***