Къде е България? :)

Снимката задължително да се гледа с чувство за хумор

Лично аз бях толкова объркана от местоположението на България , че се засилих да се запиша в Румъния

„Искам някой някъде да ме чака…”, Анна Гавалда

Още първият път, когато чух заглавието, знаех, че трябва да прочета тази книга. Повече- знаех, че ще ми хареса. Интуиция, ако желаете. Или опит.

Да, но тиража е изчерпан… Затова едно мило момиче ми я изпрати по старомодния начин, а аз я оставих настрани за понеделника и пътуването… Тематично, някак.

Не се сдържах и още същата вечер прочетох първият разказ. От любопитство.

Четях и препрочитах, а усещах само безмълвна тъга, на която дори нямах сили да отговоря подобаващо.

Епилога го прочетох докато чаках на летището в Берлин. Не се разсърдих за близо едночасовото закъснение. Така исках някой някъде да ме чака, не, а той да ме чака, в този ден и час, на това летище, че единственото, което направих е да кажа благодаря.

***
„Искам някой някъде да ме чака… Това все пак не е толкова сложно.”

Берлин

Берлин не е моят град.

Първият път, когато го посетих, отдадох това на факта, че беше страшно студено. Сега е виновна няколкочасовата ми разходка, сама.

И в двата случая града няма нищо общо, сигурно сте разбрали.

Но за да поискаш да се върнеш в някой град, за да го почувстваш свой, за да го наречеш любим… за това се иска повече от да-има-какво-да-се-види-и-какво-да-се-прави.

Коледната украса още я няма, но си имат X-mas market, който е прекрасен, признавам.

Already gone

Не се получи както си го представях. Нямаше нито толкова драма, колкото се страхувах, нито толкова любов, колкото се надявах.

Магията, мечтите, плановете, хубавите думи, комплиментите, искрите, всичко бе останало там, в лятото.

Като че ли искахме насила да си го върнем, чувството, без да осъзнаваме , че някои истории не могат да бъдат продължени. И не трябва.

***
не знаех, че от любовта наужким също боли.

…непрестанно пътуване

Куфарът отново е стегнат, батерията на фотоапарата заредена, книгата избрана.

За първи път от година и нещо си смених и песничките в плейъра. Въпреки, че е хубаво да вървиш по непознати улици и да слушаш познати песни. Да правиш сравнения между „тук и сега“ и „там и преди“. Но и новото, непознатото, си има своя чар.

„[...] Нашият живот е непрестанно пътуване и ние трябва да се учим и да растем духовно на всеки завой, докато си проправяме път. Понякога се препъваме, но не преставаме да вървим и да се стремим към най-хубавото у нас самите [...]“ Дейвид МакНали ( от „Пилешка супа за душата“, която препоръчвам с две ръце, винаги и навсякъде.)

Коледни желания

Със сутрешното кафе в Старбъкс списъкът ми с желания за подаръци под елхата се увеличи с цели две нови точки- коледна чаша и диск с коледни песнички И после усмивки и коледна магия…

Не-нужен ? *

Стоеше насред стаята безмълвна, с празен поглед, вцепенена.
Представяше си как вместо главен герой бе страничен наблюдател, загубен в непозната, чужда история и чакащ сигнала за „край”, а с него и връщането към реалността. Друга, по-добра.

Беше взел само дрехите си, една картина, купа, спомен от детските му години и някакво измислено състезание, дисковете си и … май това беше всичко. Поне на пръв поглед, разбира се.

7 години брак. Това за статистиката. А извън нея?