Лукса да разполагаш с време. Да се събудиш без аларма, да вземеш душ, да се приготвиш, без да бързаш за където и да е. Когато, тогава. И някак случайно, или не толкова, да се озовеш на едно прекрасно местенце в самия център на Варшава.
С интериор в стил 60-те. С класическа музика.
С най-прекрасната и дълга закуска…
Като по филмите. (още…)
Не знам дали защото е лято или защото каквото искаш да видиш, това виждаш, но тук улиците и парковете и навсякъде, наистина навсякъде, е пълно с хванати за ръка момичета и момчета, прегръдки, целувки, импровизирани питници в тревата и пр., и пр., и сякаш имаш чувството, че любовта е навсякъде…
И се усмихваш. На лятото, и на нея, любовта.
За тези, които смятат някога някъде да ходят на подобна програма 
Обяснявам как всичко е супер, като ме питат как си изкарваме, но истината е маааалко по-различна…
Хубавото е, че ние бяхме подготвени за нея. Още на pre-departure обучението ни бяха казали, че един милион неща могат да се объркат и просто трябва да си преценим кое ни е по-важно: проекта или комфорта.
Сещате се за кое сме ние, нали?
С посрещането всичко бе ок, настаниха ни в апартамент в самия център на града, който ако се поддържа щеше да ни се види като 5 звезди, защото е супер, ама преди нас са живели… разни хора…след които никой не се беше сетил да провери как е апартамента и така в 12 30 вечерта се търсиха спални комплекти, а 2 дена се къпахме на ръчна система )), с тенджери, защото душа беше счупен Тук летата от преди 10 години на село, ми помогнаха 
(още…)
Градът-столица, който прилича на много други градове из страни в чиято история се съдържа онзи строй, който аз, като представител на поколение, родено само 3 години преди 89-та, не помня.
Варшава не е красив град. Далеч от Париж, още по-далеч от Стокхолм, твърде далеч от Виена. Далеч дори от Прага и Будапеща. Да, знам, че може да се сравнява само с тези последните, но е важно да го знаете. Варшава няма да ви грабне.
Ще ви грабнат парченца от Варшава. Защото Варшава е град, който не е красив, да, но затова пък има няколко местенца, в които се чувстваш като в рая… Прекрасни!!!
Като гледката от двореца на културата, градината над университетската библиотека, Виланов сутрин и Лаженки следобед, Стария град от есента до пролетта, когато разходката по павираните улици не е като ходене с препятствия, като разходка по Нови свят рано сутрин или късно вечер, може и по обед, да, като Злоте тераси отвън и отвътре, като бара на Мариот, като парковете- до Поле Мокотовски, зад Теско, и другите, които не знам.
За тези и за много други места, ще ви разкажа кога с повече, кога с по-малко подробности, скоро.
А сега отивам да изпия чаша бяло вино в същия този бар, с гледка към цяла нощна Варшава.
Светлинки, светлинки.
С истории, които остават скрити, но пък е така интересно сам да си измисляш 
Дневник. Книга. Картички.
От любимата книжарница. В която мога да стоя с часове, да слушам музика, да чета книги по пода, да си избирам картички, хартия за писма и празни кутии за подаръци.
В известен смисъл се радвам, че в България няма книжарница като Empic.
Ако имаше, всеки месец щях да съм разорена. По-силно е от мен.
А в друг смисъл…щеше да е толкова хубаво… (още…)
…за поредното приключение
Надявам се да имам достъп до интернет, ако не, на есен ще разказвам
С пожелания за слънчева и усмихната неделя
И преди другия сайт да е готов, ето малко полезна информация, за която научих преди няколко дни… Съвсем сбито я копирам тук, а ако имате въпроси- на посочения имейл адрес. Разбрах за нея, чрез една бивша аесекърка във Варна, още една причина да ви препоръчам членство в някоя студентска организация, защото там потока от информация за подобни инициативи е най-голям и най-сигурен
“Сдружение “Център за развитие и подкрепа на бизнеса” набира младежи за участие в обучение по проект “Мост между училището и старта в кариерата”, който е финансиран от ДАМС по Програма за младежки дейности 2008-2010 г. (още…)
