„Изкуството да храним бебетата“ ме хваща във въпросите си още с корицата – Защо не е изкуството да кърмим бебетата? Къде е изкуството в алтернативите на кърменето?
Оставам за миг (в) този, сигурна съм, неслучаен избор на думи и се зачитам в уводната статия – „Изкуството да не-храним бебетата“ и си мисля колко по-трудно е то за овладяване. Умението да виждаме апетита не само като глад за храна. Да имаме търпението да разгадаем плача на бебето, да го видим като субект, а не „като уста, която трябва да бъде запълнена“. И да помним, че „на бебето му е необходимо едно идеално време на изчакване – нито много дълго, нито много кратко, но което със сигурност е специфично за всяко.“ Да избягаме от капана да предлагаме едно решение за всяка ситуация, защото „ако гладът не е проблем, то яденето не е решение“.
***
Не храним бебето само с мляко, продължавам да чета в предговора към сборника от Мириам Сежер, и сякаш това е един от отговорите защо заглавието е точно това и не друго. Кърменето (ни) остава в телесното, храненето отваря пространство на символичното. С какво храним бебето? С поглед, с допир, с думи. Какво още му даваме отвъд млякото? Приемане, сигурност, безопасност.
И все пак, въпреки, че „кърменето не прави от жената „добра майка“ и „една некърмеща майка също може да създаде силна връзка по време на хранене с биберон“ , повечето статии в сборника, с уважение и без догматизъм, изследват преимуществата на майчиното кърмене: въвеждане на известна доза познатост в новата среда на бебето; (по-бързо) развиване на интуитивните способности на майката да разпознава нуждите на бебето; хранително разнообразие, в добавка към едно общуване и една симбиоза между майка-и-дете като никоя друга. Сборникът дава изчерпателни отговори и на двата въпроса – какво е кърменето за тялото и какво е за психичното.
***
В сборника има и две чудесни статии за отбиването – от Жан-Пиер Уинтер и Кристи Шийлдс-Аржле, но тази тема заслужава отделна статия. Ще спомена само нещо загубено, по което изпитвам носталгия, без да съм го познавала– „празниците по повод отбиването“ –
„Какво ни казва за собственото ни общество отсъствието на ритуал на отбиването: страхът (или тревогата) от отбиването е свързан с нашите концепции за индивида, щастието и консумацията. Например – в нашите общества на изобилие, където щастието – често едно индивидуално щастие – се състои в консумирането на това, което ни прави удоволствие, защо ще искаме от детето да постъпва другояче?“
***
Споделям няколко цитата и препоръчвам за четене от майки, пред които въпросът за храненето предстои, и на специалисти, които работят с родители и деца.
„Дали детето е кърмено или хранено с биберон, няма значение от момента, в който изборът е приспособен към действащите лица и техните приоритети, в който и двамата са доволни от него. Важна е свободата и гъвкавостта на практиките.“
„Днес младите жени не могат да се възползват от опита на своите майки, защото понякога последните също са се отказали от кърменето. Както при раждането, в което медицината навлиза все повече, развитието на обществото има тенденция да лишава майката от тази естествена връзка, поверявайки я на професионалисти, което ги лишава да упражняват вроденото им знание.“
„Равният интервал между кърменията удвоява риска от преждевременно отбиване.“
„Майката възвръща доверието в себе си, поддържана от бащата и успокоявана от положителните коментари, които чува по време на консултациите.“
„Трябва да убедим майките, чийто бебета сучат често, че не произвеждат недостатъчно мляко, а поради малкия капацитет за складиране то трябва да бъде извличано по-често.“
„Кърменето следователно е не само задоволяване на жизненоважната нужда на новороденото. То е също важно за поддържане у бебето на илюзията за извънматочна приемственост, която прави по-малко мъчителни първите месеци на съществуването му.“
„… в момента, когато устата среща гърдата, тя среща и поглъща първите глътки от света.“
„Тези деца, с които майките им разговарят след кърмене, често, казва Долто, нямат нужда да смучат палец или биберон.“
„Отбиването е в действителност пропусната среща.“
П.П. Забравих да спомена, че статиите в сборника а са от експерти в различни области (психоаналитици, невропсихиатър, специалист по хранене, психобиолог, професор по генетика и др.), което разширява значително погледа върху темата.
Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.
Ако вярваш в силата на езика и темата за родителството ти е близка, може да ме последваш тук.
Бързай бавно 