За неговите, техните, твоите и моите мечти…

Нали знаете как понякога сме склонни да задаваме въпрос само защото тайничко се надяваме да ни го върнат с едно “а ти?”. Стар трик при силно желание да споделиш , да се похвалиш или да се оплачеш с нещо. Уловката е, че е необходим Някой, на когото да зададеш въпроса и този Някой не може да е просто някой, а трябва да е Някой, на когото му пука за теб и Някой, който да умее да чете между редовете. Как да ви убедя сега, че животът е лесен 

Колкото и време в очакване на този Някой да отделих през последния час, така и си останах сама в стаята. Представях си как ще влезе и още от вратата ще запитам :

”За какво си мечтаеш точно, ама точно в този момент?”

Ще се учуди, ще помисли минута-две, ще се усмихне и ще каже нещо забавно от типа на “как звучи едно здравей, преди да ме обстреляш с въпроси? “. “Става”, с на свой ред усмивка, ще отговоря. После идва частта, в която се надявам този Някой да е достатъчно наблюдателен, за да попита “а ти?”.

“Аз си мечтая да напиша най-доброто заглавие.”
“Заглавие на какво?”
“На една приказка за мечтите. Неговите, техните, моите, твоите…. “
“И защо трябва да е толкова специално?”
“Защото искам да споделя тази приказка с възможно най-много хора. Знам, че ще им хареса. Докато я гледат ще се усмихват, на места ще се смеят, на други ще мечтаят, ще почувстват желанието да станат по-добри. Дори ако последното продължи само минути след края, пак си струва, защото един ден може се върнат отново към нея и този път да станат по-добри за ден, месец, година, завинаги… Това е като да имаш новина, която искаш да изкрещиш на целия свят. Хубава, при това. Не е като да се случва всеки ден…”

Улавям се как мога да продължа до безкрайност с този измислен диалог между мен и мен, но тъй като последното, което искам е този пост да бъде за мен, спирам дотук.

Това са част 0,1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 и 10 от последната лекция на болен от рак професор. Проф. Randy Pausch. Не си направих труда да проверя дали вече присъства в блог пространството, защото така или иначе нямаше да се откажа от възможността да публикувам линковете тук. Както и ти не се отказвай ако лекцията ти хареса.

По принцип след всяка книга или всеки филм, направил ми впечатление, обичам да цитирам поне 1-2 изречения. Не и този път.

Всеки сам трябва да избере какво да вземе от тази лекция, от този човек и от тези очи, които за секунда докато говореше не помолиха мълчаливо за състрадание, не излъчваха тъга, не бяха пълни със сълзи.

И вашите няма да са, вярвам, поне докато той говори (от средата на нулевата :п до средата на седма мисля, че част). Моите се напълниха със сълзи, когато някои от приятелите и колегите му взеха думата. Спомних си за Стайнбек и неговото “да живеем така, че когато умрем, хората да тъгуват за нас.” Което в превод естествено означава да живеем така, че да правим света едно по-добро място с по-щастливи хора. Сълзите ми бяга изблик на тъгата, че човек, толкова прекрасен, колкото изглежда този професор поне от материалите, публикувани в мрежата, си отива от този свят (а може би не ) и от този страх, ще успея ли да живея така, че да има разлика “С” и “Без”. Някои може да ме обвинят в лигави приказки, но ако мечтата на всеки един от нас не е свързана с желанието да правиш хората около себе си- познати и непознати, по-щастливи и да допринасяш светът да се превръща от ден на ден в по-добро и усмихнато място, тогава… тогава за какво живеем?

Връщам се на лекцията и на мечтата за написването на най-доброто заглавие… Не, не се опитвам да привлека рекорден брой посещения и после да се хваля ех, колко съм била интересна. Не. Просто бих се радвала ако повече хора гледат лекцията, защото това би означавало повече усмивки и повече мечти.

Ако днес нямате време, оставете я за неделния или който и да е друг следобед, когато не сте притиснати от ангажименти, работа, грижи, липса на време. Отделете и необходимите минути, за да я гледате, но и необходимите минути, за да помечтаете след края и… Минути, в които да се запитате “къде мога да се впиша аз и какво мога да направя?”

А ако я харесате толкова, колкото аз, пуснете я и във вашия блог. Колкото повече мечтатели, толкова повече.

П.П. Ето и линк към други материали по повод лекцията, заболяването на професора и още една лекция, този път за Управление на времето.

Мечо Пух :)

Най-накрая и аз успях да прочета историята за мечето с Никакъв Мозък / A Bear of No Brain at All , макар, че на мен повече ми харесва A Bear of Very Little Brain / Да, да, той същият- Мечо Пух. Освен, че се чете кажи речи на един дъх, е и толкова забавно, че не ти се иска да я оставяш Много весело ни беше. На мен, на Пух и компания :p Бях си купила книжката лятото, но я бях оставила в библиотеката, докато и дойде времето. И настроенито. Не можеш да четеш коя да е книга, кога и къде да е А за да е още по-приятен споменът, като я разтворих и една бележчица падна. Бележчица, която дори не мога напълно да разчета, но коята така ме зарадва, защото e от едно момиче, което бе пълно с толкова толкова много енергия по всяко време на денонощието и с което бе като магия да работиш, защото приличаше на фея, която правеше денят на познати и непознати възможно най-прекрасен. Ако мислите, че аз съм постоянно усмихната и говоря много, умножете това по плюс безкрайност и ще имате бегла представа за Алона. За това и беше продукт мениджър. Хубаво е, когато ей така от нищото изниква нещо и те кара да си спомниш за отминалите времена и да се усмихнеш

Ето и задължителната доза любими цитати :p

“Some have brains, and some haven`t”

“Well, he was humming this hum to himself, and walking gaily, wondering what everybody else was doing, and what it felt like, being somebody else, when suddenly he came to a sandy bank, and in the bank was a large hole.”

“Nobody can be uncheered with a balloon.”

“Some can and some can`t. That`s how it is.”

“Hallo, Rabit,” he said, “is that you?”
“Let`s pretend it isn`t,” said Rabbit, “and see what happens.”

“A little Consideration, a little Thought for Others, makes all the difference.”

“Sometimes it`s a Boat, and sometimes it`s more of an Accident. It all depends.”
“Depends on what?”
“On whether I`m on the top of it or underneath it.”

Ако не сте я чели или искате да си я припомните, ето линк към български превод.
Накрая имате също и плакат на това удивително мече, който допринася денят ми да бъде по-усмихнат
А като си говорим за мечета, ето как снощи намерих моето :

Ако се питате какво пише на бележката: “I can`t stand u anymore. Teddy Bear! ” Тцтцтц :p Сигурно, защото не го гушкам толкова често, колкото в началото Ще се поправя. Иначе инициаторът на “тази жестокост” :p каза в своя защита да не се оплаквам, защото са му предали колко много съм се смяла и как вместо първо да го “освободя”, съм му направила снимки. Виновна. Btw вижда се и част от недовършената “декорация” на гардероба ми (в предишният пост вече споменах, че не съм добра в рисунките) и коледният ми подарък от Дил

GoodBye Gift Packages :)

За първи път идеята ми хрумна докато бях в Америка. Когато едно момче си замина за Израел и с когото бяхме работили и живели заедно, му направих goodbye gift package Съдържаше диск със снимки, забавни материали, които имах качени на компютъра си, няколко песнички и пожелания. Още- картичка, снимка и кутия с бележчици, защото страхотно много обичаше да пише бележчици по повод и без повод. Като ето тези тук

И когато веднъж започнеш да правиш такива неща и видиш усмивката на човекът отсреща и не искаш да спираш…

Първият семестър вече е към края си, а с него настъпва и времето за сбогувания. Отново “ще ти дойда на гости/ ще ми дойдеш на гости” и “ще поддържаме връзка”. А при всичкият ми оптимизъм най-удачно ми се струва да се погледнем в очите, да си кажем колко прекрасно бе времето, което прекарахме заедно, да се прегърнем и да си пожелаем “всичко добро в живота”. Днес на сбогуване с една приятелка ми каза “Не знаеш ли? Хората винаги се срещат най-малко два пъти в живота.” Не знам. Дано.

Та… Днес започнах с приготвянето на “пакетите” И първото, което направих бе няколко пликове, в които ще пъхна по една снима и едно писъмце, като се надявам винаги, когато ги отварят, по лицaтa им да се появява усмивка. Дори и да не , важен е опитът.

Не съм добра в рисунките, но мисля, че се получиха А посланието “Be happy! Remember to live, love, laugh and learn” е от тази прекрасна книжка тук, за която друг път ще разкажа.

Времето е…

В петък присъствах на една страхотна презентация на тема “The Absolute and Relative Time”. Момичето, което я беше направило е от Южна Корея и бе така добра, да ми я изпрати да си я имам Ето любимите ми части :

How Happy You Are?

Няколко заглавия

“The brave one“, с Джоди Фостър… Хареса ми. И играта, и диалозите, и изненадващият край…Не отива в графа “любими”, но пък не отива и в графа “загуба на време”.

Good Luck Chuck… За мъжката половина ще бъде достатъчно да спомена, че е с Джесика Алба Иначе, дори на места да бяха прекалили с ефектите (т.е. някои от “забавните поредици от случки” бяха с вероятност да се случат наистина “минус безкрайност” :p ), можете доста да се посмеете

За “No reservations” много вече се е изписало. Нищо специално, но пък дори само да погледаш какво означава добре приготвена и удивително изглеждаща храна, пак си струва…Не го гледайте на гладен стомах.

За втори път гледах “A lot like love“. По погрешка. Трети няма да има.

За не-знам-кой-път-гледах “Sweet November” и не знам колко още пъти ще го гледам Продължавам да се учудвам, че има хора, които все още не са го гледали….

Засега това е всичко :p

П. П. Препоръчаха ми и един нов американски сериал- Gossip Girl,но в сравнение с OTH не съм много впечатлена. Затова пък дрехите са невероятни Знам колко “girly” прозвуча последното, ама наистина са страхотни

Btw научих, че има втора част на The Sisterhood of the Traveling Pants 2 и мисля, че бях останала с добри впечатления от първата, затова скоро смятам да го гледам

Влюбен ли си?

- Може ли да те попитам нещо?
- Да.
- Помниш, че нямаш право да ми връщаш обратно въпроса, нали?
- ОК.
- Влюбен ли си?
- Хм… Може ли да не отговоря? Спира ме нежеланието ти да отговориш на съшият въпрос.
- Знаеш, че такива са правилата на играта: задаваме си въпроси, но нямаме право да си връщаме един и същ с “а ти?”. Печели, който е по-бърз, защото колкото повече се бавиш, толкова по-малко въпроси за задаване ще останат. Откланяме се от темата… Влюбен ли си?
- Мисля, че да…
- Но аз те помолих да не се, нали? Помолих те така искрено…
- Може би това беше причината.
- Кога го разбра?
- Не знам.
- Какво почувства?
- Не знам.
- Кое те накара да се влюбиш? В какво се влюби?
- Не знам… Може би това, че сме различни…
- И… ?
- Няма “и”.
- Това не е любов. Съжалявам. Дори да бих се чувствала поласкана… Не си влюбен.
- Какво за теб е любовта?
- Любовта означава да бъдеш готов да жертваш живота си за другия. А ти не си, нали?
- Труден въпрос.
- Ще ти подскажа- не…

Мълчание…

- От начинът, по който описваш Любовта, излиза, че на човек би му било трудно да се влюби дори един-единствен път през живота си…
- Именно. Затова е специална. Смяташ ли, че за изминалото време успя да ме опознаеш?
- Не.
- Как тогава можеш да обичаш човек, когото не познаваш ? Да обичаш означава да приемеш другия с добрите и лошите му черти, а за да ги опознаеш ти трябва време. Иначе всичко останало е обложка…
- Никога не можеш да познаваш напълно партньора си.
- Вярно. Както много хора никога не успяват да опознаят самите себе си. Какво остава за другите… И все пак можеш да познаваш някого повече от начинът по който изглежда или се държи…
- Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

Мълчание… Този път не от него.

- Вярвам. Като много много рядко изключение. А сега ще си лягам. Изморена съм. Лека нощ.

***

Излъгах. Т.е. изморена съм, но и не ми се ляга. Мисля си за последния въпрос и как се озовах като в капан…
Чудя се как човек може да вярва в две изцяло взаимноизключващи се възможности…
Чудя се и как можеш да кажеш, че си влюбен, без да можеш да посочиш какво те кара да чувстваш, че е нещо повече от “харесвам те”.
Чудя се как можеш безболезнено да сложиш край на връзка с единствената причина, че човекът отсреща се е държал прекалено добре с теб…
Чудя се дали можеш ли да оценяш нещо, което получаваш наготово…без борба…
Чудя се кое е по-добро: да живееш щастливо в “измама”, но в “заедност” или да останеш сам, но истински…
Чудя се как се гради високо самочувствие. Защо на едни им липсва, а други го имат в излишък?
Чудя се дали е истина, че противоположноститете се привличат и няма ли някакви (допустими) граници на различията?

Чудя се още 1001 неща, но казват, че това му е интересното на живота. Въпросите. Те били по-трудни. А отговорите…? Отговорите я дойдат, я не. И единственият начин да стигнеш до тях е принципа риск печели, риск губи. А може да се допитаме и до феята на сънищата, нали ? Лека

За презентациите

Едно от нещата, които страхотно много обичам да правя, са презентации…
Вълнението, докато пишеш речта си…
Вълнението, докато я репетираш…
Вълнението, докато измислиш свои си ice breaker-и страхът дали ще “проработят”- дали ще накарат аудиторията да се усмихне (да се засмее, ако това е била целта), дали ще привлекат внимание , дали ще го задържат, дали ще го върнат, ако се “загуби” :p, дали ще провокират, дали ще направят презентацията запомняща и т.н.

Първата ми наистина, ама наистина добра презентация беше и наистина, ама наистина най-най първата ми такава Изключение, защото по принцип първите опити като цяло не са много успешни… Беше преди около 2 години, за участието ни (моето и на приятелка, с която работихме в екип) в конференция за “преглед на студентското научно творчество”. Стана малко случайно. Преподавателят, с когото работихме, ни беше наплашил (в добрия смисъл на думата), че независимо колко ни е добра курсовата работа (тема- “Младежката безработица- проблеми, тенденции, перспективи”) най-важното е как ще я представим. Понеже бяхме две ни посъветва да изберем една от нас за презентацията, за да не се разпокъсва. Ние естествено не успяхме “доброволно” да стигнем до решение (хем искаш, хем те е страх как ще протече и че ако не е добре, не отива само твоята работа в коша, а и на някой друг….), а прибягнахме до теглене на листчета. Елена ги писа. Трябваше да са “говориш” и “не говориш”, но вместо това, по погрешка, когато изтеглих моето, пишеше “гориш”. И досега се засмивам, когато се сетя.

Купих си 3 книги относно презентационните умения, изчетох ги за около няколко дена и бум!, бяхме невероятни! Ама наистина. След това дори ни освободиха от изпит по макроикономика , като се има впредвид, че в журито или публиката го нямаше нито професорът, водещ лекциите, нито ст. асистента, който водеше упражненията. Никакви връзки, както се казва Та като тръгнеш с такъв старт и после някак хем е по-лесно, защото си по-уверен, хем и страхът се е превърнал по-скоро в тръпка и направо нямаш търпение за следващата изява и как ще протече всичко. Между другото книгата, която ми бе най-полезна е “Успешните презентации, които постигат по убедителен начин вашите цели”, която и до днес продължавам да си разлиствам от време на време. А и в нета има толкова много материали, че само да имате желание и може да направите главозамайващи презентации.

Предполагам знаете, че тук, както и навсякъде подготовката предотвратява слабото представяне, а ключът към успешните презентации е в 3 думи: подготовка, подготовка и пак подготовка

След това интро иде място да кажа, че дотук говорих за презентации на български. После попаднах тук, където се оказа, че презентациите са на почит. За текущ контрол, за някой изпит, постоянно. Дори имаш правото да ползваш power point Не се смейте, защото знаете на какво технологично ниво са нашите университети, а тук няма стая, където да липсва мултимедия.

Както и да е. Дойдох тук и всичкото ми “самочувствие”, че съм добра в презентациите се изпари. Първо, защото присъствах на някои, които бяха повече от перфектни. Второ, защото до вчера на два пъти бях имала своите “15 минути слава” и независимо какво другите казваха, презентациите бяха ужасни. На квадрат. Заради езиковата бариера ли или пък от притеснението за пред единият от професорите, завършил London School of Economics и страхотно много изискващ и очакващ от нас, факта си беше факт.

Мина около месец от втората, която независимо, че не бе добра, бе по-добра от първата и така до вчера. Презентация за пазара на луксозни коли, екип от 4 човека, 25 минути на разположение. Отново “тежка” презентация- т.е. 60% от оценката за изпита и факта, че професорът е невероятен добър в областта си и следи за най-дребните детайли по презентацията и по представянето и като цяло. Не знам кое се оказа решаващо- дали защото вече беше третата ми презентация на английски, дали защото бях малко по-спокойна и доста по-подготвена, мина прекрасно. 59,3 точки от максимум 60. Можело значи
Със самочувствието от вчерашната отидох на днескашната- Around-the-clock operations, и беше още по, по А затова се разбира по лицата на хората в залата и когато след края някой дойде и ти каже как те е слушал/а в захлас и не е искал/а да спираш. Личи си, когато направиш лоша презентация и някой приятел иска да те утеши с “беше много добра” (точка) и когато дори непознати колеги идват и ти дават положителна обратна връзка.

Приятно е

Искам за накрая да спомена, че не написах всичко, за да се покажа колко съм добра и да се хваля, а хем да споделя радостта си от една страна, хем да насърча тези, на които им предстои, просто да положат малко повече усилия, да не се притесняват и да знаят, че дори първата им презентация може да бъде невероятна. В днешно време да имаш добри презентационни умения помага навсякъде. И се изисква навсякъде. Колкото по-рано човек започне с опитите, толкова по-добър ще става за в бъдеще. Късмет!

Нов блог

Как ми хрумват такива идеи, не знам Аз в този не смогвам да пиша, нов направих. Ще видим докъде ще го докарам…

Инфо- в дясно, при страничките.

Линк към блога: Filling The Gaps

За лукса през моите очи. Без фалш, в диаманти и швейцарски банкови сметки, моля.

Събудих се в 6:30. Нищо, че е неделя. По пътя към пералното помещение срещнах приятели, които се връщаха отдискотека. Нормално- неделя сутрин се пада след събота вечер, а събота вечер е за това, да се забавляваш до зори  Лятото, ако си късметлия, може да посрещнеш и изгрева. Тогава имаш 2 в 1- хубава събота вечер и невероятно неделно утро. Пак се отплеснах… След усмивката при вида на две свободни перални и бързо поправената грешка след “опс, забравих да сложа прах” (не се смейте, моля ) изкачих стълбите до петият етаж. По желание, а не защото асансъора пак беше развален. *Когато си решил да започнеш да живееш здравословно, най-лесно изпълнимата задача от списъка с от-днес-ще… е “забравя за асансъора”. Горещ душ, закуска и кратък разговор в skype-а. Едно от хубавите неща рано сутрин е скоростта на интернета. Следва кафе + бейлис = неочаквано добра комбинация и преглед на новия брой на Капитал Light. За лукса. По план веднага след кафето трябваше да продължа с довършителните работи по презентация на тема “Пазарът на луксозни коли в Европа” , но нещо ме спря… В главата ми на бързи обороти се въртеше единствено въпросът “какво за мен е луксът” и отвличаше вниманието ми от по-важният за момента: порше или ферари ?

Лукс…

Първата ми асоциация бе здраве. Отговор за шестица, нали? *Ех, вижте ме колко съм умна и неповърхностна и не казах къща в Маями * . Дали обача наистина го мислех или го поставих на челното място, защото от първи януари до днес съм болна и не само, че вече съм доста уморена, но и не съм в състояние да правя любимите си неща… Може би ставам в 6:30 сутринта не за друго, а просто защото снощи, след като си взех хапчето против упорита кашлица и си изпих десетия за деня чай, се сгуших под завивките доста преди 12. В събота вечер! Както и да е. Иска ми се да вярвам, че и ако бях в перфектно здравословно състояние, пак това щеше да е първата ми ацоциация. Аргументирам отговорът си и със следната мисъл, вече цитирана някъде из предните постове : “Здравето не е всичко, но всичко без него е нищо”. Здравето е живот, а какъв по-голям лукс от това?

Втора асоциация- време. И тук се спрях. Започнах да мисля в посока, където се оказа, че лукс е да имаш семйство и верни приятели, да работиш нещо, което ти харесва, да обичаш и да си обичан и […] стигнах дори, че лукс е да имаш какво да ядеш, да имаш къде да спиш и т.н и т.н. В тон със здравето и времето. На кой са му притрябвали пари, когато се говори за лукс. И не спорете, че всичко изброено дотук не е лукс. Е. Само където не го осъзнаваме. Както и не винаги осъзнаваме, че ам…, да…всички се борим за световен мир. В тоя ред на мисли забравих да спомена, че лукс бяха и двете свободни перални сутринта, същото се отнася за душа. Колко малко ни е нужно да се почувстваме щастливи и “заобиколени от лукс”, а?

Последното може да ви е прозвучало малко иронично, но четейки как различни публични личности, не само в конкретния брой, а във всяко интервю, в което въпросът присъства, отговарят по един и същ начин, подобно на манекенки в американски конкурс за красота (“world peace”, “world peace”…., “world peace” ) ми идва в повече.

Тук по принцип си говорим искрено и лично, затова знайте, че ако някой ме попита какво за мен е луксът, ще го свържа с материалното. Звучи ми някак супер ама супер фалшиво, когато всички започнат да обясняват, че луксът, видиш ли, не се измерва в цифри и “щастие с пари не се купува” . Вярно, но все пак… Като не ви интересува толкова много лукса и неговите материални измерения, пазарувайте на битака, вместо по Витошка, носете часовник за 20 вместо 20000лв, и с разликата помогнете на семейства, които нямат с какво да изпратят децата си на училище, примерно. Защото да учиш си е лукс, също, само дето често го забравяме, пък някои направо си бягат от него. Да, ама в дуг живот, нали?

Най-много се изнервям, когато прочета “време”. То е, което перобладава най-много измежду отговорите на известните (и богатите). Защо ли? Ами защото това е което наистина им липсва покрай безбройните им анагажименти. Ако им липсваше храна, щяха да кажат, че лукс е да не си гладен. Главната редакторка на Light пише – луксът за всеки е различен. Съгласна съм, с допълнението, че за хората от една и съща класа, си е почти едно към едно в същите измерения.

***

Сега ако внимателно препрочетете написаното ще имате “нова дефиниция” на понятието лукс – “лукс е нещо, което ви липсва”. Ако предпочитате, както ще откриете и в броя- луксът е нещо, към което се стремите. На мен това определение не ми допада, защото не мога да сложа в една категория стремежа към това да имам хляб на масата довечера и стремежът към модел от последната колекция на…(вие си изберете).

Чисти глупости и PR. Фалш.

Здравето, времето и останалите неща не са лукс. Те са малките радости, които оценяваме, когато от време на време губим. И ако хората с по не-знам-колко-цифрени-банкови-сметки се оплакват от липса на време, защо не спрат и си починат? Защото искат още. Още от луксозния начин на живот, който е не просто скъп, а много скъп. Защото ако най-много се интересуваха от време за близките си, щяха да намерят такова. Защото зависи от тях. От това да делегират отговорности, да имат по ефективно разписание, да спрат с разрастването на бизнеса и прочие. Обаче ако искаш да имаш 3-4 коли, поне един хотел, апартаменти в NY, Лондон и Париж, къща в Маями и такива неща, е, ще се лишиш от време, за да работиш, да трупаш още и още, а дори и ще си искрен като те попитат “какво за теб е луксът”. Ама естествено, че е време.

Ако днес изляза и ме спрат на улицата, с риск да ме помислят, че IQ-то ми е два пъти по-малко от това на Буш, ще започна с “околосветско пътешествие, остин мартин, диаманти, рокля на версаче, костюм на chanel, яхта в Монако, часовник Chopard, отсядане в 5-звездни хотели и пътувания в първа класа и подобни разни екстри. Най-вече : правото на избор. По-скоро, свободата на такъв. А тя често идва и с каквото ще завърша- пари. Малко или много, всеки сам си решава. Защо ли? Ам, мен може да ме влекат горните неща, теб може да те влече да си правиш колекция от ретро коли, друг да събира произведения на изкуството и всеки според желанията си, но за всичко е нужно пари. Съжалявам, но е факт и не мога да свържа понятие като лукс с броене на стотинките по джобовете.

И на мен ми липсва време, но това е защото не винаги съм достатъчно организирана. Липсва ми и здраве от време на време, но това е защото не живея здравословно. Ок. Тук греша. Едно е да имаш лоша настинка, друго е да ти открият рак… Здравето е изключение. Трябва да си страхотно глупав, за да не го поставиш на първо място в каквато и да е класация – било то за лукса, било то за най-ценното, което притежаваш или би искал да притежаваш и така. Но времето… Времето си зависи от нас и от нашите приоритети. И ако работиш по 15 часа на ден не за да отседнеш в 7- звездния хотел в Дубай, а за да има какво семейството ти да яде, да, прав си- за теб времето е лукс. Лукс е и ако е ограничено, което се свързва със здравето, естествено… (Преброено звучи ужасно  ) Но не мога да приема подобен отговор от хора, които печелят в милиони и после като ги питат що е това лукс, отговарят «време». За какво са ти тогава тези милиони? Размени ги за време, щом това за теб е лукс. Не можеш нали? Затова парите са лукс. Защото ако имаш достатъчно можеш да си подариш време. Само, че ти искаш повече пари, а не повече време…

За да завърша и извън здравето като номер едно сред лукса… Не мисля, че лукса трябва да се свързва с тривиалното. Защото тривиалното може да значи и минималното. А лукса носи идеята за ексклузивност, за стил, за екстравагантност ако искате. Лукс е да можеш да си позволиш да бъдеш различен. Сливането с тълпата е къде къде по-лесно достижимо. Лукс е да можеш да разполагаш с времето си. Лукс е да можеш да угаждаш на желанията си. Луксът не е достъпен за всеки. Затова е и лукс. Проблемът е, че сме свикнали да свързваме парите с всичко лошо и много хора си налагат автоценцура, когато трябва да отговорят на подобен род въпроси (пр. «какво за тебе са парите?») , защото се страхуват, че ако са искрени биха били критикувани за «повърхностното си мислене»

Въпросът, обаче, не е избройте най-хубавите неща в света, не е какво цените най-много, не е какво ви прави щастливи. Въпросът е какво за вас е луксът. И си мисля, че всеки има доста добра и истинска идея за това, и понякога се улавя как мечтае за успехи в работата и спечелване на джакпота от 6/49, за да я осъществи. Поправете ме ако греша.

Мрън Мрън

Иска ми се днес да е неделя. В неделя колкото и както и да си губя времето никога не ме е яд. Никога. Никога.Излъгах. Почти никога.

Да, ама днес е сряда. Нещо повече- днес е точно срядата преди утрешният ми изпит по икономика на прехода. Официално начало на сесията. А аз по време на сесия чета най-много и гледам най-често. Лош навик. Миналата година Дил ми беше казала, че съм разменила пропорциите на учене и почивка и, че по-скоро си почивам с учене Ей това май не трябваше да го пиша. Сега сигурно развалих доброто ви мнение за мен. Ако въобще съм създала такова. Както и да е. На всичко отгоре съм болна. А да си болна sucks. Попринцип, още веднъж когато си далече от мама, два пъти повече по време на сесия. Късмет. Новогодишен.
Слушам Сигнал - Сляп ден за не-знам-кой-път, както не знаех и че я имам. Винаги когато случайно откривам някоя любима песничка ми става едно такова хубаво и усмихнато Изгледах още един епизод от Анатомията на Грей (трети за днес), направих си от полуготовите спагети (вече не защото това е единственото, което умея, а просто защото в момента нямам желание и сили за нищо друго), почетох малко от Капитал Light (pippi е права- новата му визия е наистина по по най ), появих за мъничко на “графити парти”, тъй като времето така отлитна, че е време за сбогувания и …

Опс. Часът вече е 01:25. Официално сме Утре, .т.е. четвъртък. Днес не искам да е неделя. Искам да се събудя и да е сряда. Може би бих я оползотворила по-добре. Оптимизъм никога не ми липсва, да *Ключовата дума тук е “може би” * :p Anyway. (За да не повтарям пак “както и да е”, не за да демонстрирам брилянтен английски, какъвто нямам, но на какъвто един ден бих се радвала…да ви каня на чаша чай с истински British accent :p )

Ако се намират и други болнички като мен- да оздравяват възможно най-скоро.
Ако има хора в сесия (а знам, че има)- късмет!

P.S. Тцтцтц. Това е първият ми истински пост за 2008, защото предният бе по-скоро copy и paste, и вместо нещо от типа на “обичайте се, радвайте се, усмихвайте….” бла бла бла, май е по-скоро мрън мрън мрън, но пък и от това трябва да има…предполагам :p

P.S.2. Първите снимки са от “графити партито”, както сте се додетили *ако сте се зачели в поста”, а тази тук… Btw първата е оголемена, защото никой, освен най-близките ми приятели, не вярва, че съм срамежлива. Сега даже се изчервих. А тази тук е от Нова година, а сладураната до мен е сестра ми Искаше ми се да намеря някакъв предлог, за да я сложа в сайта- я някоя дума за новогодишната вечер, я някоя за колко обичам сестричката си и колко ми липсва, я за.. Накрая, обаче, реших да я пусна ей така