За презентациите

Едно от нещата, които (много) обичам да правя, са презентации…

Вълнението, докато пишеш речта си,а после я репетираш. Вълнението докато измисляш свои си ice breaker-и страхът дали ще “проработят”- дали ще накарат аудиторията да се усмихне, дали ще привлекат внимание , дали ще го задържат, дали ще го върнат, ако се „загуби“, дали ще провокират, дали ще направят презентацията запомняща и т.н.

Първата ми наистина, ама наистина добра презентация беше и най-най първата ми такава :)

Изключение, защото по принцип първите опити не са много успешни… Беше преди около 2 години и във връзка с участието ни (моето и на приятелка, с която работихме в екип) в конференция за “преглед на студентското научно творчество”. Стана малко случайно. Преподавателят, с когото работихме, ни беше наплашил (в добрия смисъл на думата), че независимо колко ни е добра курсовата работа (тема- “Младежката безработица в България- проблеми, тенденции, перспективи”) най-важното е как ще я представим. Понеже бяхме две ни посъветва да изберем една от нас за презентацията, за да не се разпокъсва. Ние, естествено, не успяхме “доброволно” да стигнем до решение (хем искаш, хем те е страх как ще протече и че ако не е добре, не отива само твоята работа в коша, а и на някой друг….), а прибягнахме до теглене на листчета. Другото момиче ги написа. Трябваше да са “говориш” и “не говориш”, но вместо това, по погрешка, когато изтеглих моето, пишеше “гориш”. И досега се усмихвам, когато се сетя.

Купих си 3 книги относно презентационните умения, изчетох ги за около няколко дена и да, бяхме невероятни! Ама наистина :)

След това дори ни освободиха от изпит по макроикономика, като се има впредвид, че в журито или публиката го нямаше нито професорът, водещ лекциите, нито ст. асистента, който водеше упражненията. Никакви връзки, както се казва ;-)

Та като тръгнеш с такъв старт и после някак хем е по-лесно, защото си по-уверен, хем и страхът се е превърнал по-скоро в тръпка и направо нямаш търпение за следващата изява и как ще протече всичко.

( Между другото книгата, която ми бе най-полезна е “Успешните презентации, които постигат по убедителен начин вашите цели”, която и до днес продължавам да си разлиствам от време на време. А и в интернет има толкова много материали, че само да имате желание и може да направите главозамайващи презентации.)

Предполагам знаете, че тук, както и навсякъде подготовката предотвратява слабото представяне, а ключът към успешните презентации е в 3 думи: подготовка, подготовка и пак подготовка :)

След това интро иде място да кажа, че дотук говорих за презентации на български. После попаднах тук, където се оказа, че презентациите са на почит. За текущ контрол, за някой изпит, постоянно. Дори имаш правото да ползваш power point :D Не се смейте, защото знаете на какво технологично ниво са нашите университети, а тук няма стая, където да липсва мултимедия.

Както и да е. Дойдох тук и всичкото ми “самочувствие”, че съм добра в презентациите се изпари. Първо, защото присъствах на някои, които бяха повече от перфектни. Второ, защото до вчера на два пъти бях имала своите “15 минути слава” и независимо какво другите казваха, презентациите бяха ужасни. На квадрат. Заради езиковата бариера ли или пък от притеснението за пред единият от професорите, завършил London School of Economics и страхотно много изискващ и очакващ от нас, факта си беше факт.

Мина около месец от втората, която независимо, че не бе добра, бе по-добра от първата и така до вчера. Презентация за пазара на луксозни коли, екип от 4 човека, 25 минути на разположение. Отново “тежка” презентация- т.е. 60% от оценката за изпита и факта, че професорът е невероятен добър в областта си и следи за най-дребните детайли по презентацията и по представянето и като цяло. Не знам кое се оказа решаващо- дали защото вече беше третата ми презентация на английски, дали защото бях малко по-спокойна и доста по-подготвена, мина прекрасно. 59,3 точки от максимум 60. Можело значи :)

Със самочувствието от вчерашната отидох на днескашната- Around-the-clock operations, и беше още по, по :) А затова се разбира по лицата на хората в залата и когато след края някой дойде и ти каже как те е слушал/а в захлас и не е искал/а да спираш. Личи си, когато направиш лоша презентация и някой приятел иска да те утеши с “беше много добра” (точка) и когато дори непознати колеги идват и ти дават положителна обратна връзка.

Приятно е :)

Искам за накрая да спомена, че не написах всичко, за да се покажа колко съм добра и да се хваля, а хем да споделя радостта си от една страна, хем да насърча тези, на които им предстои, просто да положат малко повече усилия, да не се притесняват и да знаят, че дори първата им презентация може да бъде невероятна.

В днешно време да имаш добри презентационни умения помага навсякъде. И се изисква навсякъде.

Колкото по-рано човек започне с опитите, толкова по-добър ще става за в бъдеще. Успех!