Ясно си спомням първият път, когато попаднах на блога на Стефан Иванов. Бях във Варшава, със страшно гъвкав график и много свободно време. И по-добре, защото стиховете му бяха като наркотик. Заспивах изчитайки месеци от архива, събуждах се и продължавах нататък. На страничен лист хартия записвах имена на автори, книги, музиканти и се питах как ли успява… да знае толкова толкова много?
Обикновено, когато някой ме впечатли така, търся начин да кажа едно „хей, супер си.” (Отговори :))
„Списъци“ е новата му книга. Все още топла, топла, не съм имала възможността да я прочета, но отива в списъка за подаръци под елхата.
И съм сигурна, че мога да я препоръчам дори само от написаното тук, тук и тук.
Приятно четене.
Бързай бавно 