WTF?!!

Чета Капитал Light, слушам хубава музика, размечтавам се за пътешествие с яхта и си отпивам щастливо от чашата сутрешно-обедно кафе… И изведнъж виждам реклама на Евроком : “Приготви се за истинско Европейско! Гледай цифрова ТВ, виж повече!”. През последните години сме се нагледали на много “интересни концепции”, но тази тук от раз попада в топ 3 на …. даже не знам как да я нарека. Както и да е, ще е меко казано.

Жена с глава на футболна топка ?!!

Съквартирантката ми (испанка) ококори едни големи очи и остана с отворена уста…

И хей, тук въобще не иде реч за феминизъм и еманципация и каквото и да е… Става дума за реклама, която просто никога не е трябвало да вижда бял свят.

Раздвоение

“Някои университети предпочитат да назначават за декан “външен човек”. Отделят и време, и средства, за да намерят най-подходящият такъв. Дори процеса да се проточва година-две. Други предпочитат поста да се заеме от “вътрешен човек”. Коя схема е по-добра?”

Отговарям, че и двете си имат плюсове и минуси, че външен човек понякога по-лесно открива недостатъците в дадена организация и може да внесе иновации, различен подход и т.н. Все пак, когато говорим за университет, вторият вариант ми се струва по-добър. Човек, запознат от близо с обстановката, който няма да има нужда от адаптация, който ще има предварителен план какво да се предприеме и т.н. Отделно от това издигането на хора от дадена организация подсилва чувството на лоялност от останалите - “ ако се задържа за дълго тук, изградя добра репутация, заслужа доверие, след време и аз може да съм кандидат за поста”.

И тук логиката ми е разбита на парченца - “Не се ли притесняваш от игрите, които ще се предприемат в борбата за поста. (Игри като по-мек вариант на корупция). Не те ли притеснява, че избраният после ще трябва да “връща услуги”?”

Как да ме притесни, когато дори не бях помислила за това? Все пак говорим за университетски избори, не за партийни или каквито и да е…

Сега ме притеснява. Сега предпочитам първия вариант. В общия случай.

*Ох, тази моя вяра в хората… Трябват ми уроци по песимизъм. Желаещи?*

:)))

Просто не можах да се сдържа да не се похваля Един приятел (подчертавам стажант!) вчера бе на “business trip” до София, а аз използвах случая да го помоля да ми вземе новия брой на “Мениджър” (нищо, че сестра ми е инструктирана да купува всички броеве, докато ме няма и ме чакат вкъщи неотворени). Толкова много се зарадвах!- какво по-хубаво от чаша капучино и хубаво списание за съботен следобед. (Особено след като със София днес боядисахме яйцата- няма да споменавам какъв бе процента успеваемост, но нали са “безвредни бои” решихме да боядисаме всички яйца).

Айде отивам да чета…

П.П. Само се учудих как чак сега пишат за Майкъл Портър и петте сили на пазара…

Забравих да спомена, че с този брой стават точно 2 години, от както го чета и съм си запазила всички всички броеве

Steve Jobs

Днес съвсем случайно попаднах на тази реч… Ако не сте я гледали и имате свободни 15 минути, знаете къде да кликнете

Празник

Няма да обяснявам защо това е едно от любимите ми места във Варшава. То и не може да се обясни.

Преди малко се върнах от там. Може би понеже е руска църква нямаха изнесена маса, под която да се минава, но пък имаше хубава служба и доста хора. Гръцка църква не знам къде има (ако има).

Разговарях с двама българи вчера и днес… Никога не съм предполагала, че може да има българи, християни, които да не са чували за традицията днес да се ходи на църква. “Утре, утре”. Утре е друго…

Как ми се иска да съм си вкъщи за празника И за вчерашното боядисване на яйцата, и за днешното ходене на църква и заради утрешното обикаляне вечерта… Обичам го този празник

…от друг ъгъл…

Днес станах доста по-рано от обикновено. Със самото слънце Реших да посетя лекцията от 8 часа при същият професор, при когото имам лекция по-късно (от 9:50 до 13:20 ). При него винаги е интересно- няма как да ти се приспи, защото говори толкова толкова много и хем сериозни неща (history of international relations and international policies), хем успява и да вмъкне някой неизвестен и бързо привличащ вниманието факт. А през цялото време задава най-малко 1001 въпроса Както и да е. За днес.

През първата лекция гледахме част от филм за Маргарет Тачър. Досега бях чела само различни статии за нея и всички до една придружени със снимка на жена, която изглежда невероятно сериозна, студена, без следа от усмивка и т.н. Ще кажете “ами нали затова я наричат “Желязната лейди”?” Да, за това и никога снимката не ми е правила впечатление. От филма, обаче, се “запознах” с жена с толкова толкова много харизма и положително излъчване, че останах изненада. Съвсем друга представа имах… А я наричат така, защото е устояла на исканията на работническите съюзи, доколкото разбрах. Поне това е бил първоначалния повод. В wiki пише друго.

Към края на втората лекция пък гледахме част от филм за войната между Ирак и Иран. (преди това обсъдихме повечето, ако не всички, конфликти в Азия и Африка през последните години - тези, които остават някак покрити измежду другите, до болка познати в Европа… Веднъж бях поправена, че няма различни светове, че всички живеем в един, но след статистиките и фактите днес се изгубих. Или живеем в различни светове, или нашия е по-скоро в червено, отколкото в нюанси на розовото.)

За филма… Не чух нищо от коментара. Опитвах се да се съсредоточа, но не успях. Съзнанието ми гледаше труповете на мъже, жени, деца, на майки, прегърнали бебета си в опит да ги защитят и останали завинаги така… Майки и бащи, които плачеха. Бомби, танкове, оръжия… Разруха. Болка. Нямах нужда да слушам нищо- картината разказваше безмълвно. Колко различно е когато четеш за някоя война, когато статистиката е нищо повече от черни цифри на бял фон… И как всичко е изцяло различно, когато е придружено със сълзи и кръв…

Награда за добро утро :)

Днес по “The current economic, legislative and political developments in the EU” имахме няколко презентации за основните институции на съюза- история, моментно състояние и бъдещите промени при евентуално ратифициране на Лисабонския договор.

Не само, че вече знам къде точно бих искала един ден да работя (мечти, мечти ), но благодарение на сутрешното кафе, което ми отвори широко широко очичките и ми помогна с концентрацията си спечелих и ей този диск с материали в тази страхотна кутия!, благодарения на няколко отговора към въпроси по презентациите…

А аз си избрах…

Are you Co0L ?

Това е въпросът с който започнах презентацията ни на тема “In search of the “coolnest phenomena”. Some product, services, lifestyles may become “cool”. What it means for business?”. Моята, на една французойка и един словенец. Докато работех върху презентацията си задавах въпроси като:

Как се става “cool”? Какво печелиш от това да бъдеш “cool”? Важно ли е?
Какво може да те направи още по “cool”? Можем ли всички да бъдем “cool”?

Тук се стига и до парадокса, че ако всички искат да бъдат “cool”, ще се стигне до обратното- който не е, ще е.

Дали е състояние или притежание на нещо? (пр. iPhone)
Начин на живот ли е или днес си “cool”, утре не. Ако си “cool”, не трябва ли да бъдеш винаги такъв/а , независимо от време, дрехи, предмети…?

Различава ли се от модата? Има ли равенство между да- си -“cool” и да-си-“модерен” ?

Не всички се съгласиха, но моето мнение е, че “cool” се става, когато не копираш, а си различен, уникален, демонстрираш своя собствена индивидуалност…

Може би за момичетата и момчетата от гимназията “cool” означава подражаване, за да бъдат приети в дадена група или в търсене на себе си, но веднъж прекрачиш ли прага на гимназията единственият начин по който може да (о)станеш “cool” е чрез бъдейки себе си.

Да си “cool” в днешно време е важно, да, но “the coolness” не трябва да зависи от телефон, лаптоп, хубава кола…

Замисляли ли сте се дали когато казвате за някого, че е “cool” имате впредвид него самия или просто отбелязвате, че той е в крак с тенденциите или има това и това и т.н. ?

Как според вас се става “cool” ?

Are you Co0L ?

* Ето и нещо интересно- Global Cool Hunt “All people desire to be empowered; however cool people have found the means to achieve it.” *

От цялата зала студенти само един отговори “да”. Мисля си, че ако се направи анкета в няколко страни, България ще бие всички рекорди по положителни отговори…

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, II

*В предният пост вече споменах, че кандидатствах на шега; ей така, колкото да се пробвам… И тази шега ми даде много повече, отколкото ми взе. Тази шега ми “коства” всеки ден да се събуждам с усмивка, че съм тук, че цялата тази магия ми се случва, че съм взела правилното решение. Тази шега ме кара всеки ден да благодаря за дадената възможност, за преживяването, което казват, че е само веднъж в живота и никога не се забравя…*

Отдавна искам да напиша нещо по темата, но все си казвах “чакай, не сега, когато свърши”… Защо ли? Защото живота на един Еразмус студент е толкова толкова динамичен, че за 3 месеца от тук до края могат да се случат мнооого хубави неща, всяко от които да заслужава да намери своето си място в разказа. Да, обаче, сега е времето за избор и дори недовършено, написаното днес може да бъде много по-полезно , отколкото ако чакам до юни.

ДА СИ СТУДЕНТ ПО ПРОГРАМАТА ЕРАЗМУС Е ДАР, БЛАГОСЛОВИЯ, ШАНС!!!

Това като начало и за привличане на вниманието

Първо какво ще ти даде програмата на теб самия… Ще ти отвори очите Много много широко, така, че като се върнеш тук може и да ти е тясно. Ще изпаднеш в културен шок и ще видиш как всичко около теб може да изглежда доста по-добре и как нещата може да се правят и по правилния начин. Не, че това бе шега но сега малко по-сериозно :)…

Ще пораснеш. Много. Ще се научиш да се оправяш съвсем сам, където и да е.Да разчиташ само и единствено на себе си. Споменах, че имаше момче, което също трябваше да дойде с мен, но в последния момент се отказа. Това само ме накара още повече да се мобилизирам.

Ще се запознаеш с различни култури и ще посетиш интересни места.

Ще имаш време да се опознаеш по-добре. Извън “зоната си на комфорт”…

Ако трябва лично за себе си да изброя промените: сега се чувствам по сигурна и уверена в себе си, по наясно с това какво искам и как да го постигна, по-отговорна, по-сериозна… По-богата с приятели и спомени.

Сега нека разгледаме образованието… Не съм чула за институция, участваща в програмата с по-лоша база и образование на по-ниско ниво от българското, затова във всички случаи ще спечелиш много. Ще разбереш, че има и друг начин по който знанията могат да бъдат поднасяни. С професори, които не си придават важности, дори да се познават с хора, за които ние четем в пресата. С power point презентации, вместо “сега пишете…”. С раздавани материали- било то на хартия или на CD, напълно безплатно, вместо “оставям конспекта в книжарницата за копиране”. Ще разберете какво е да се учи и коментира само най-новото от света на бизнеса, вместо да се учи по учебници от 60те. Спирам дотук, защото мога да продължавам до безкрайност, а не искам да поемам риска, тъй като не всичко е еднакво за всичките университети. За моя специално очаквайте пост утре (с картинки :))

Ще спомена само едно нещо… Когато попаднах в този университет, сред около 180 чужденци само първият семестър и почти още толкова втория, се питах защо съм позволила на българското висше образование да ми загуби 2 години от живота. Звучи крайно и съжалявам за което, но това е истината. Поне моята. Срам ме беше и си мислех как ли реагират чужденците, които идват в България. Тук, на всичките условия, някои все пак имат още претенции, на цялата база и прочие, а при нас ?!! Приятели са ме питали струва ли си да дойдат в България на обмен… Навеждам глава и казвам не… “ Но за забавление/ почивка е прекрасно място”…

Приятелите: Това е може би най-вълнуващата част. Казвам може би, защото покрай някои конференции навън вече си бях създала приятели от кажи речи целия свят, макар че още никога не са излишни и за мен най-вълнуващата част е университета, но ако ти нямаш- ще разбереш какво е. Ще се научиш да се разбираш с хора, които идват от страни, които дори е толкова малко не се доближават до България, хора със страшно различен мироглед и lifestyle. Ще се научиш да приемаш различността, да си още по-толерантен… Ще се научиш да казваш “наздраве” на мнооого езици. Всеки един от тези хора ще обогатява света ти по неповторим начин. С някои до края може да си на “здравей/ здрасти”, а за други можеш дори да плачеш, когато си тръгват… А ако някое лято решиш да попътуваш по света вратите на не един и двама ще са винаги отворени за теб…

Както казах в моя университет не сме разделени, а сме пръснати кой на каквото си е избрал. Първият семестър бяхме около 180 чужденци, близо 20 от които останаха за по още един семестър, а сега доколкото чух сме някъде около 120. Повечето са германци (близо 50), французи, испанси, италианци (по около 20), има хора от Канада, САЩ, от Азия, от (почти) всички “бели страни” в Европа и почти никой от някоя съседна на нас.

Езикът: Както споменах всичко е на английски. Останах изненадана от нивото на което са повечето от поляците. Като спреш някого на улицата и го попиташ дали говори английски, със сигурност ще ти отговори “малко”, а после ще те зашемети със скорост от 200 думи в минута за разлика от нас, които винаги ще отговорим твърдо “да”, а после ще използваме къде ръце, къде крака да обясним нещо. Повечето поляци до които имам допир ( а в SGH Еразмус студентите не са обособени в отделна групичка, затова често се налага да работим по даден проект с поляци) говорят перфектен английски с перфектно произношение. Ако се интересуваш полския как е- някои неща са доста близко до българския, при желание лесно се научава, но за ежедневието ти трябва доста малко.

Отношението към чужденци: с отворени обятия, особено когато чужденците не говорят на немски

За университета с подробности утре, а сега си лягам, че ме чакат 2 презентации

П.П. Мислех си в началото да кача някои снимки от пътувания, от “тематични” партита, които са ни организирали, конкурси и т.н., но това ще са си моите лични спомени. Ти можеш и ще натрупаш свои. А общото между моите и твоите ще е всичко по-горе написано…

П.П. 2. Има още много докато ги стигнем…

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, I

*В този пост е описан процесът, а в следващия- преживяванията *

В специалното издание на Капитал “Образование” от март 2008, беше написано, че програма Eразъм е утвърдена като най-разпространената програма за университетски обмен сред българските студенти. Ще ви разкажа именно за нея, но от първо лице

Решението: Кандидатствах на шега и с някои шпионски подбуди като да се запозная с изпита и догодина да знам какво ме очаква. С първата си крачка в ИУ- Варна знаех, че ще прекарам поне един семестър навън, само, че по план това нямаше да е 3 курс. Вече се бях записала за бригада в САЩ, мислех, че успехът ми няма да стигне, а камо ли английският. Не ме разбирайте погрешно, но съм завършила френска гимназия и въпреки, че ме приеха МИО с английски, не бях убедена дали знанията ми ще бъдат достатъчни за следване изцяло на английски.

Изборът на университет: Както казах кандидатствах на шега и подреждането на университети не ми отне много време. Със сигурност не Франция, Испания и Италия, защото там е хубаво да знаеш езиците им, а английският им не е на кой знае колко добро ниво, а на мен целта ми беше да се науча съвсем свободно да се изразявам на английски, да правя презентации на английски, да мисля на английски и т.н. Норвегия също отпадна, защото бе само за един семестър и защото там е мнооого студено. Останаха Полша, Унгария, Чехия и Словения. Проверих от сайтовете на университетите кога започват годината и избрах Варшавския университет, защото започваше края на септември. Втора причина е, че не исках да съм в град, по-малък от Варна примерно, а да живееш в столица винаги е по-вълнуващо. Това беше.

Изпитът: На мен лично ми се стори супер ама супер лесен. Превод, текст с разбиране и още нещо имаше, но не се сещам. Ако сте минали писмения имате право да се явите на устен. Устния представлява разговор с две преподавателки по английски език (в моя случай) и ти задават разни random въпроси, но нищо страшно.

Резултатите: На писмения имах 5,5 , на устния- 5. (Е, за това исках да отида, защото на писмен никой оттук нататък няма да ме изпитва, а за устния се иска практика, такава каквато частните уроци не могат да ти дадат.)

Реакцията: Радост, естествено Бях доволна от себе си, а и ме бяха класирали на първото си желание, заедно с още едно момче, което пък още в гимназията си беше прекарало 1 г. в САЩ (и той бе посочил Варшава като първо желание и тогава осъзнах, че не съм направила грешка ) Други нямаше, защото местата бяха само 2 за по два семестъра… *Шега, шега, ама като се сбъдне…*

Спомням си как отидох да потвърждавам мястото си и съвсем невинно попитах възможно ли е да не са два, а един. Жената ме погледна и отговори:

“За толкова години практика никога не ми се е налагало да намаля два семестъра на един. Винаги е обратното- молят ме да удължа престоя”

Аз, честно казано, не повярвах… Потвърдих, но си имах едно на ум, че ако не ми хареса ще се върна за втория семестър. *А сега като си помисля, че съм тук за 2 семестъра и преди седмица бях в офиса на университета да ги питам дали няма някакъв вариант да продължа да уча тук- по същата или друга програма, чрез прехвърляне или каквото и да е, още не мога да повярвам….*

Документите: Тук пак няма да съм много полезна. Мисля, че трябваше академична справка на английски, снимка и попълнена форма от страницата на университета. Това на първо време, а по-късно се подписва и същинския договор по програмата. Аз, както споменах, бях на бригада в САЩ (както си мислех кое от двете, накрая избрах И двете :)) и майка ми ги подписа чрез пълномощно, затова не се притеснявайте ако и на вас ви се върти такъв вариант …

Ако дотук не съм ви убедила колко лесно е кандидатстването, то следващият пост ще е за това колко прекрасно, уникално, невероятно, страхотно (схванахте идеята, нали? :)) е преживяването да си Еразмус студент...

П.П. В края на лятото се разбра точния размер на стипендиите- 307 евро за Полша. Превеждат се на два пъти- 80% в началото и 20% при завръщането и попълването на някои документи. Нашите стипендии бяха преведени първата седмица на ноември.