Губим се
из неосветените коридори на миналото
в очакванията на другите
всеки път, когато кажем „да“ без да се замислим
всеки път, когато кажем „не“ от страх
в чужди роли, поети по инерция или необходимост
в само за малко, само за кратко
в този път ще е различно
в малкото искам и многото трябва
когато обърнем гръб на желанията на сърцето, защото … (ти довърши)
в отказа от прошка
в парализиращия страх от смъртта
в очакването нещо да се случи, за да направи място на нещо друго
(и така докога?)
***
А се намираме
в ритъма на дните
в погледа напред
в приемането на всичко несвършено и несъвършено
в намирането на своето достатъчно
в протягането на ръка за прошка
в приемането на ръка за помощ
в капките радост, когато най-боли
в отказа от маски и преструвки
в уязвимостта и човечността
в осмеляването и в заслужавам повече
в извинявай, благодаря, обичам те, грижи се добре за себе си, нека Бог бъде с теб
в малките дребни незабележими моменти като
поспи още малко, аз ще поема
направих супа, ще мина да ти оставя
в аптеката съм, ако имаш нужда от нещо, кажи
в чувам те, тук съм, не си сам(а)
в и това ще мине и всичко ще бъде наред
когато най-малко го вярваме и
най-много имаме нужда да го чуем
защото истина е – с надежда се живее по-леко
с приятели, също
намираме се в поглед, допир, прегръдка, думи
в плиткото и в дълбокото
в заедното и в отделното
в споделеното и в тайното
в общото и в различното
намираме се, когато търсим.
Бързай бавно 