Стайнбек е казал, че „да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш”. И е прав, разбира се. Също както „да знаеш“ и „да можеш“ са две различни неща.
Защо започвам от тук? Защото „Посланията: Комуникационните умения“ (Матю Маккей, Патрик Фенинг, Марта Дейвис ) е изключително практично ориентирана книга (1) и защото умението да се изразяваш правилно, да подбираш внимателно думите и жестовете си, е нещо изключително трудно и невероятно полезно(2).
Друг е въпросът, че колкото и книги да си прочел по темата, пак може да правиш гафове. (И да ги повтаряш, което е по-лошо.)
Чете се бавно (противно на книгите от типа на П. Коелю и Х. Букай, които, разбира се, също си имат своето очарование), но затова пък е лесно разбираема и всеки може да си извади сам поуки за това какво трябва да промени в общуването си и как това може да стане.
Честно казано, познавам много малко хора, на които книгата НЕ би им послужила. Аз самата, колкото и подобна литература да съм изчела, често правя грешки, които знам, че не трябва да допускам и има безброй начини да избегна, но пак се случва. Тук е едно от най-големите предимства на книгата – ако е богата на нещо, това са упражнения, задачи и съвети, които те следват от първата до последната страница именно, защото само с четене не става.
Трябва практика.
Тук е мястото да споделя, че тази книга пристигна до мен чрез една прекрасна инициатива на Издателство „ЛИК“, в която може да се включиш и ти. Прочети повече тук.
П.П. Дотук попаднах на три или четири рецензии на същата книга. Като блогъри (хора на словото и посланията ) сякаш повечето някак интуитивно сме посегнали към нея…
П.П. 2. Не знам доколко се разчита от лятната ми снимка с градински цвтя :) , затова ще изброя областите, които книгата разглежда:
– осъществяване на контакт
– активно слушане ( нещо, върху което отдавна работя и винаги има какво още…)
– себеразкриване
– говорене пред публика
– езика на тялото
– сексуална комуникация
– себеутвърждаване
– умение да влияете на другите
– преговори
Бързай бавно 