2007, равносметка: Най-добрата година ! :)

Не мога да повярвам, че е 31ви декември и че трябва да се сбогувам с изминалата година…Така както не мога да повярвам, че съм си вкъщи :)

Благодарение на една книга (“Път към себе си”, Сара Бан Бреднах ) и на една идея (тетрадка, в която всеки ден преди да заспиш, трябва да запишеш поне 5 неща, за които си благодарен за изминалия ден), която постепенно се измени до нещо, което най-много се доближава до дневник (колкото и да не харесвам тази дума), мога да се отправя на пътешествие през 2007-ма. За втори път поемам по пътя между първи януари и тридесет и първи декември на дадена година. Усмихваш се, смееш се, натъжаваш се, ядосваш се, припомняш си грешки, вадиш си (нови ) поуки и т.н. Приятно е, макар в никакъв случай да не е леко…Понякога ти се струва, че си си пропилявал времето за глупости, друг път, че не си имал достатъчно търпение или не си проявил воля. Може да си “погребал” и някоя мечта, да си изпуснал някой шанс и прочие. Да преминеш през всичко това не е лесно. Затова пък е поучително. А положителната страна….Тя си заслужава, на 100%. Толкова много малки радости, които са пълнели денят ти и са те карали да се усмихнеш. Толкова много споделени радости на най-близките ти роднини и приятели. Някоя и друга сбъдната мечта. Някоя и друга нова такава ;-) Записана шега, която и сега те кара да избухнеш в смях. “Подаръчета”, с които съдбата те е дарявала под формата на среща с интересни хора, нови приятели, спиращ дъха пейзаж, сутрин в която се събуждаш и ей така, без повод, осъзнаваш колко си щастлив/а в този, точно този миг и ти се иска да живееш, да живееш, да живееш…

Ех, колко хубаво е когато имаш втори шанс да изпиташ толкова много радост! Някои ще кажат, че не е нужно да си записваме…Може би. Големите радости- почивки, среща с любовта, нова (хубава) работа…тях винаги ще ги помним. Но мъничетата, които са всеки ден около нас…тях ги забравяме. Повечето. А така си имам всичко:)

Мисля, че и преди съм писала, но и да се повторя не пречи…В последният епизод на Али Макбийл от първи сезон (ако не ме лъже паметта) се казваше така “Ако в нощта на 31ви срещу 1ви, мислейки си за изминалата година не се засмееш или не заплачеш поне веднъж, то това е била празна година.”. Така, чрез ето тези тетрадки, събрали цялата 2007ма, аз имам доказателство, че да, моята бе пълна :D

До тази година не бях летяла със самолет. От началото досега съм сменила 16.
До тази година не бях ходила нито в Норвегия, нито в Америка, нито в Полша, нито в Швеция, нито в Чехия.
До тази година се страхувах да пътувам сама.
До тази година се страхувах и да живея сама…далече от семейство и приятели.
До тази година не бях убедена в английския си.
До тази година не бях готвила. (сега даже си мисля, че имам талант :) )
До тази година нямах приятели от кажи-речи цял свят.
До тази година нямах любимо плюшено мече като по филмите :)
До тази година не бях учила в истински университет. (Това е и за радост и за съжаление, защото на свой гръб разбрах що за мит е, че имаме едно от най-добрите образования…)
И т.н. , и т.н.

По-спокойна съм. По-търпелива. По-склонна да рискувам (ако не сега, то кога?!). По-наясно със себе си и с желанията си. По-щастлива.

Тази година разбрах и , че не “срещата с Любовта” прави една година пълна. Не. Тя е само една частица. Затова не бъдете тъжни, ако не сте я срещнали или ако сте я изгубили…Може и да дойде през новата година. Може и да не дойде. Вашата задача е да раздавате Любов. Простичко е – правете хората около Вас щастливи. Ако пък сте я срещнали, е, знайте, че сте благосвени :) Затова бъдете двойно по-благодарни и моля Ви…намерете сили да я задържите:)

Четейки новогодишните си пожелания и цели осъзнах колко много от тях съм сбъднала (сама или с нечия помощ), а попълвайки отново ето този въпросник се изненадах как някои неща си остават напълно непроменени, въпреки времето.

Не си мислете, че негативни емоции липсват. Те са почти колкото половината от положителните, но въпреки това съм благодарна, че са ми се случили…Защото все нещо съм научила, да :) И защото съм преминала през тях. Трудно/лесно, справила съм се :p Е, как да не се радвам?

Пожелавам и на Вас да изпратите старата година с усмивка и благодарност. Дано “+”- те Ви са повече от “-“-те. За мен 2007ма бе най-добрата година досега. Дано и Вашата е била такава. Ако пък не, нека 2008 надмине и най-смелите Ви очаквания и надежди.

Не спирайте да мечтаете. Не спирайте да се усмихвате. Правете нещата, които Ви карат да се чувствате щастливи. Записвайте си разни нещица, случки и мисли от време на време и като станете на по 70-80г., от верандата на дома, за който винаги сте мечтали, галени от лек ветрец някой ден ще разглеждате написаното със сълзи на радост и благодарност за живота, който сте имали. По-добре това, отколкото да гледате 83054279 епизод на Дързост и Красота, нали ? ;-)

Изживейте днескашния ден със сърце пълно с обич и благодарност. Подарявайте усмивки. Днескашния ден е специален. Малко по-специален от другите. Днес повече от всякога трябва да сте щастливи. Да, още една годинка мина и аз, и ти, сме тук, и това, колкото и да не ни се вярва е привилегия, която не всеки има. (Така казват и за старостта- че е дар, който не всеки получава.)

Аз се радвам, радвай се и ти :)

Бъдете много ама мноооооооогооооооооо щастливи през новата 2008 :) Весело посрещане!

П.П. И не забравяйте да си пожелаете нещичко в 00:00 ;-)

П.П. 2. И не правете планове, които да започват “от утре се променям и почвам нов живот; ще правя това и това….” . Поне за себе си осъзнах, че това не е много печеливша формула. Кажете си “всеки ден ще се старая да съм по-добър/по-добра; в едно ще успявам, в друго ще ми е необходимо повече време.” Така промяната идва по-бързо и по-лесно. Най-важното- никога не се отказвайте да правите нещата по-добре и знайте, че не е нужно да е първи януари за тази цел, а използвайте всяка една минута…