сърцето ти е като димен детектор
на противопожарна аларма –
активира се само при буря
когато нещо се чупи, гори
когато губиш опора и
светът ти е застрашен от потъване
тогава и само тогава
твоето „днес“ се изпълва със стойност
така както всичко, което си-
придобива смисъл.
и там, на ръба на пропастта,
най-сам отвсякога
проглеждаш…
***
сърцето ти се храни с пожари
които оставаш да тлеят в чужди сърца