Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. Така Айн Ранд сама определя „Изворът“.
За мен лично това е роман за човекът като самостоятелна единица; човек- вселена.
И тук, като в „Атлас„, главният герой- Хауърд Роурк- ни учи преди всичко на свобода- на духа, на мисълта, на действията. Усещането за свобода неусетно ни учи уверено да заявяваме желанята си, вместо да търсим извинения или да изпитваме вина за тях. Единственото жизнено-основополагащо правило, е винаги, каквото и да правим, да поемема отговорност за себе си.
Хареса ми и идеята за минимализъм, търсенето на функционалността и рациолнастта в открита битка с кич и посредствени вкусове.
Хареса ми още категоричността на изказа и липсата на принадлежност. В и към всичко.
Въпреки това, обаче, „Атлас“ ме докосна повече. Препоръчвам и двете с две ръце.
“… Дължа ви извинение. Обикновено не се оставам на случайността. Но този път сгреших. Не трябваше да чакам вие да ме изхвърлите. Отдавна трябваше сам да съм напуснал.”
“… мога да изпитам наслада само ако си върша работата по възможно най-добрия за мен начин. Но най-добрия начин е въпрос на стандарти и аз определям своите собствени.”
“Никога не питай другите. Не и когато става дума за работата ти. Не знаеш ли какво искаш? Как допускаш да не ти е ясно?”
“… хората се деляха на способни и некадърни; вторите не го интересуваха.”
“Избирам единственото, което човек наистина може да си позволи. Свобода, Алва, свобода. […] Да не искам нищо. Да не очаквам нищо. Да не завися от нищо.”
“Човешкото тяло е красиво, защото в него няма нито един мускул, който да не служи за нещо; защото в него няма никаква излишна линия; защото всеки негов детайл е подчинен на някаква идея- идеята за човека и за неговия живот.”
“Изискваше хората му да са способни. Нямаше алтернативи, нито компромисни обстоятелства.”
“Мога да приема всичко, с изключение на онова, което изглежда най-лесно за повечето хора: половинчатостта, почти свършената работа, приблизителността, средата на пътя.”
“За да каже “аз те обичам” човек трябва първо да може да каже “аз”.
“Купувам най-ценното нещо, което може да се купи с пари: твоето време.”
“Когато имаше доверие на хората, стоящи над него и на техните мотиви, той им се подчиняваше като спартанец, налагайки си същата дисциплина, която изискваше от момчетата в бандата.”
“…Гейл Уайнънд често ходеше да обикаля хубавите райони на града. Светът на богатите не предизвикваше в него огорчение, завист или страх. Проявяваше любопитство. На “Пето авеню” се чувстваше у дома си, както навсякъде другаде. Минаваше покрай шикозните къщи с ръце в джобовете, а пръстите на краката му се подаваха от скъсаните обувки. Хората го заглеждаха, но той не се смущаваше. Създаваше усещането, че той е в свои води на тази улица, а те не са. Имаше само едно желание- да си обясни нещата.
Искаше да разбере с какво тези хора са различни от обитателите на неговия квартал. Вниманието му привличаха не дрехите, файтоните или банките, а книгите. Хората в неговия квартал имаха дрехи, конски каруци и пари; количествената разлика беше несъществена. Но те не четяха книги.”
“Скъпа моя, ще ти дам всичко, което пожелаеш, всичко, което съм аз, всичко, което ще бъда… Искам да ти го дам- не нещата, които мога да спечеля за теб, а онова вътре в мен, с което ще ги спечеля.”
“Хората се различават по добродетелите си, ако имат такива, но пороците им са еднакви.”
“Мълвеше се, че се наслаждава на жените, само ако ги купи, но трябва да са жени, които не могат да бъдат купени.”
“Жертвите му имаха само една обща черта: неопетнена почтеност.”
“Любовта е преклонение, обожание, прослава, поглед към небето. Тя не е бинт за гнойна рана.”
“- Какво точно е усещането ти за радост, Доминик?
– Не знам. Може би се заразих от теб. Усещане за нещо завършено, като постигнат мир.”
“Спокойствието му се отличаваше с особено съчетание на два елемента: зрял самоконтрол на мъж, толкова уверен в самообладанието си, че поведението му изглежда небрежно, и почти детски начин да приема нещата каквито са, неподлежащи на никаква промяна.”
“Отморяващият човек е привлекателен, само ако това не е естественото му състояние; тогава дори отдихът не е безцелен.”
“Харесва ми гледката на човек, застанал долу до небостъргача- каза той. –Така човекът се смалява като мравка- нали това е подходящо за случая клише? Проклети глупци! Та нали човекът е издигнал тази невероятна маса от камък и стомана. Изправен до нея, той не се смалява, напротив, става по-внушителен и от сградата. Тя разкрива пред света истинските му измерения. Ние, Доминик, обичаме в тези сгради творческата сила, героичното у човека.”
“… най-тежкият недъг на бедността е липсата на уедининение.”
„Повечето хора строят така, както живеят- рутинно, без осмисляне, според случайността. Но има и малцина, които си дават сметка, че сградата е истински символ. Всички ние живеем в собствените си мисли и съществуването е опит да претворим този живот във физическата действителност, да го изразим с движение и форма. За онзи, който е наясно, къщата, която притежава, е проявление на неговия живот. Ако не строи, когато има възможност, животът му не е такъв, какъвто му се иска.”
“-Какво искате да ви постоя?
Да ми построите дом.”
“В думите му имаше радост и неувереност, те не бяха изтъркани от употреба, бяха като монети, които не са преминали през много ръце.”
“Не можеш да кажеш “да” без да кажеш “аз”.
“Винаги съм мислил, че чувство, което се променя, всъщност никога не е съществувало.”
“Луксът беше изчистеното пространство и разкошната строгост, които не се постигат лесно.”
“Да си продадеш душата е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот.”
“Най-трудното нещо на света е да правим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост.”
“… мотивите не променят фактите.”
“Истински себичния човек нехае за одобрението на другите. Няма нужда от него.”
“Можеш да симулираш добродетел пред публиката. Но не можеш да я симулираш пред себе си.”
“Всяко щастие е съвсем лично. Най-извисените ни моменти са лични, мотивирани от нас самите, недосегаеми. Нещата, които са ни скъпи или безценни, са онези, които спасяваме от безразборно споделяне с другите.”
“Ако не уважава себе си, човек не може нито да обича, нито да уважава другите.”
“Човекът може да оцелее само през разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие. […] Но разумът е присъщ на индивида. Няма такова нещо като колективна мисъл. Съгласието, постигнато от група хора, е само компромис или средно аритметично от много индивидуални мисли.”
“Творецът има нужда на първо място от независимост. […] За твореца всички отношения с хората са второстепенни.”
“Алтруизмът е доктрина, която изисква човек да живее за другите и да постави другите над себе си. Никой не може да живее за другите.”
“На хората се натрапва, че най-висша добродетл е не да създават, а да дават. Но човек не може да даде нещо, което не е създадено. Сътворяването предхожда разпределението.”
“Има различни степени на способност, но основният принцип е един и същ: степента на независимост, инициатива и лична привързаност към работата определя таланта на човека и неговата стойност. Независимостта е единствената мярка за добродетел истойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не е направил за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство освен независимостта.”
“Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора.”
Бързай бавно 