завръщане

тя.

измъкна се на пръсти, остави сгъната на две бележка до телефона и часовника му, целуна го по челото, както той обичаше да прави, отвори вратата, слезе по стълбите, погледна за последен път назад, сбогува се с вечерите, с музиката, с пълните чаши, с игрите и споделеното, с историите на предметите около тях, затвори вратата и излезе.

така трябва, мислеше си, въпреки че той я научи да замества трябва с искам винаги когато може, да вярва във възможността за избор. тук обаче искам не бе на място. тръгна си.

***
той.

събуди се от алармата на телефона, без усещане за липса, стана, без да бърза, видя бележката, прочете я, усмихна се, отдавна беше време. слезе по стълбите, направи си кафе, излезе навън, уикендът започваше добре.

както исках, мислеше си.

***

заедно бягаме от себе си, беше прочел.

в един миг и двамата си отдъхнаха, и чуха въздишката на другия.

Мария Василева

#КакСеСлушаДжаз #вТретоЛице