Тъжно ми е…
Мисля си за мечтите…Не, мисля си за хората и за мечтите.
Кога мечтаем е ясно…А кога спираме да мечтаем?
…Кога умират мечтите?
Забравяме ли ги? Отказваме ли се от тях? Защо? Трябва ли?
С тях не умира ли и частица от нас?
Не е ли по-добре да вярваш, било то и в приказки? Дори да няма смисъл…
Толкова обичам да мечтая…
…и толкова ми става тъжно, когато виждам как хората спират да вярват/ да търсят/ да желаят/ да мечтаят…Приспособяват се към ценностите на новия век и край…
”Мечтите са за децата; за тези, които имат време; за наивните…”.
“Мечтите са извор на разочарования”.
“Да мечтаеш не е здравословно” и т.н.
А мен пък, мечтите ме поддържат жива…
Не, че съм сбъднала много…
Не, че не съм се разочаровала…
Не, че винаги са били по начина, по който съм си ги представяла…
Не.
Обаче с тях ми е хубаво, весело, забавно; несамотно, също…
Не мога да си представя живот без мечти. Не мога да си представя ден без мечти.
Мечтая си за днескашния ден, за утрешния, за лятото…;за щастието, за любовта, за радостта, за успеха…
Днес се сблъсках с края на една мечта, или по-точно с отказа от нея. Не моя. Чужда. Но ми стана тъжно…
Не е честно. Да се предадеш и да спреш да мечтаеш. Не е честно спрямо теб. Не е честно спрямо мечтата.
“Животът е избор на желание…Да-не-искаш-вече и да-не-цениш-вече и да-не-твориш-вече, ах дано тази голяма умора да остане завинаги далеч от мен!…”
Заратустра
Мечтите са магия…Не се отказвайте от нея…
Мечтайте…Не спирайте да мечтаете…Никога….
Моля ви….
Бързай бавно 
Тази ти тема те отвежда отново към типа хора, които аз съм нарекла условно „хора с романтична нагласа към света“ :) Но има и такива, които спадат към групата, която наричам „хора с прагматична нагласа към света“. И не може да се каже, че едните са по-добри от другите или обратното – просто ценностите, към които се стремят са различни. За теб мечтите са едно малко ядро на живота ти – прекрасно! – същото съм открила и за себе си, но не можем да виним втория тип хора, че не са като нас. Те също имат своеобразни мечти (да се справят успешно с проекта, който им е предоставен например), но просто са насочени към нещо, което ние не определяме като стойностно за самите себе си. Всеки избира какъв тип човек ще стане и преценява каква насоченост на мисленето ще го направи по-щастлив. За „прагматиците“ мечтите, които не се сбъдват не са нещо хубаво, защото ги карат да страдат и те преценяват, че ще им е по-добре без тях. И наистина са по-щастливи така. И в това няма нищо лошо – трябва да се радваме за тях: за това, че са намерили пътя, който да ги прави по-щастливи. Така че горе главата! Твоят път към щастието минава през мечтите ти – чудесно, радвай се, че и хората около теб пътуват към същата цел, въпреки че правят различни избори от твоя. Дори някой от тези избори да е да се откажеш от мечтата си.
:)
„Хора с романтична и хора с прагматична нагласа към света“- харесва ми това разделение :) Прави разбирането на нещата доста по-лесно…
Просто понякога забравям затова колко различни могат да бъдат хората и ми е трудно да разбера някои…
Е, днес, след като прочетох коментарът ти, се чувствам значително по-добре. Някак си ми олекна :D 10х
Съгласен съм с Лора. Много сме различни в нагласата за това какво ни прави щастливи. За някои това са парите, за други това е работата, успеха или признанието на другите.. едвали е нужно да споменавам, че спадам към хора с романтична нагласа към света (и все пак ако не вярваш: http://morkov.blogspot.com/2007/04/my-visual-dna.html ) За мен мечтите са нещото,което ме кара да се събуждам с усмивка сутрин или да лягам отново усмихнат вечер.. а за какво мечтая.. ами за много неща: да срещна „голямата си любов“, да се смея и да се забавлявам с приятелите си, да обичам и да бъда обичан, да запазя детското у себе си, да се съхраня такъв какъвто съм (с известни подобрения), да бъда различен, да не се изгубя сред тълпата, да работя това което мога най-добре, това което ме прави щастлив, да знам че си струва да живея за тези с които споделям живота си, да имам един ден деца и да бъда добър баща, да посетя Фес (Marocco, с „голямата си любов“), да пътувам, да създам собствен дом (моята крепост обзаведена от B&B Italia :D ), да имам Mini Cooper…. оххх много са.. и те са причината да се боря, да продължавам напред, да виждам светлина тогава, когато е най-тъмно… и не случайно са подредени така ;) Нз, да аз съм мечтател, понякога имам само тях.. не всички ще сбъдна (или пък не?!), малките, не са по-малки от големите, за мен са еднакво скъпи.. ааа къде ме вкара с тая тема.. та аз се вдетенявам сега .. :) Хубаво е да мечтаем и да не спираме да го правим, де не се отказваме.. за мен е важно! и за последно: Бъди реалист! Остани мечтател! айдее цунки {}
Подредени по стойност, но и по трудност, нали? :)
Докато четях за какво мечтаеш и така сладко, сладко си се усмихвах пред монитора. (Подейства ми дори по-добре от кафе, защото хм, току що ставам от сън:); пък и колко е хубаво първото нещо за „Добро утро“ да бъде заредено с толкова „+“ енергия. Думи нямам.)
Ето за такива мечти говоря, с някои от които сме наясно от както сме били деца- чисти, истински, (не)постижими… И точно тях се моля да не забравим, да не започнат да избледняват с годините.
„Бъди реалист! Остани мечател“. Правилната комбинация:) Ще опитам ;-)
Хехе мм супер, че съм те зарадвал :) Амии „(не)постижими“ не мисля.. не са нищо особенно моите мечти.. обикновенни, малки и постижими! Да постижими са, но дали ще ми стигне времето да ги сбъдна?! Надявам се ;)
Ей, това с „(не)постижими“ не беше точно към твоите (твоите дано се сбъднат до една :) ), но ако си поотпуснеш въобръжението можеш да имаш такива мечти, вероятността да се сбъднат на които клони към -1, но who knows ;-) Аз имам много такива и ми е супер забавно с тях.
Пък иначе, имам си теория, че за някои мечти, като например „срещането на Голямата Любов“…, нещата не зависят много от нас, а е по-скоро въпрос на късмет. (Затова и използвам „(не)постижими“, защото изискват малко повече, да де, много повече).
Но както вече казах, дано твоите се сбъднат всичките, та и още няколко пъти по толкова :)
Keep dreaming!:)
“ Леля Беси твърди, че едно от най-хубавите неща, свързани със староста, е, че всичко което си искал на младини и не си могъл да си позволиш, вече не го желаеш“
Цитат от книгата „P.S.-Обичам ви“