Разпилени парченца…

30 до 30, ден 25: поглед назад и поглед напред

Posted in day by day by apieceofme on 25 септември 2016


посрещам последната си неделя на 29 в малко холандско градче, което те запленява още с първите ти крачки по улиците му и ти носи усещане за дом- Brielle. допускам мисълта, че тази магия може да се дължи и на нетипичното за това време от годината слънце, което надниква измежду малките улици и типичните холандски къщички и те огрява, без да пари. каквото и да е, хубаво е.

тук неделното утро предполага споделен празник, който се случва в и извън теб. хора на колела те поздравяват все едно си гост и на града, и на тях лично. усмихват се, излъчват спокойствие и хармония. показват онази страна на остаряването, която на нас често ни се губи- с вдигната глава, устремен поглед, с непреходна елегантност и желание да живееш пълноценно. докогато, дотогава.

***

сама съм. правят ми компания само листите с напечатани опити за подреждане от последните пет години тук и киндъла. книгата, която ме вълнува има свойството да обясни вътрешния ни свят с прости думи и ясен смисъл. редувам ги, книгата и текстовете, а в почивките надниквам какво се случва в света. този, който днес ми се струва така далеч и в който съвсем скоро трябва да се (за)върна.

***
сещам се за онова интервю в The Happy Reader, в което описваха Kim Gordon с думите „She has that innate California chillness, and the quiet confidence of someone with nothing to prove.“ често си го повтарям в опит да започна да го живея. вярвам , че в това умение, да живееш без да излъчваш напрежение, че трябва непрестанно да (се) доказваш на някого или на света, се крие един от ключовете към щастието ни.

***
три-десет. три по десет. половината от най-хубавото време, ако броим най-хубавото до 60, а на останалото гледаме като на подарък. (ето пак, балканската ми жилка поставя прегради. тук 60-годишните са още млади.)

мисля си, че нямам ясен спомен кога и в какво отлетяха последните ми пет.

използвах ли ги добре? или ги оставих да изтекат между пръстите ми като шепа лято…? а какво искам от тук нататък? и трябва ли да искам? дали пък да не се пусна по течението, да спра да правя планове, да…

не го мога. живот без очаквания, без цели, без мечти, без ред, без „какво ще правим утре?“. не го мога. дори, когато желаното не се случва. дори, когато носи въпроси и тъга.
***

предполагам, че след 10 години, отново в последната неделя на моите 30, които тогава навярно ще ми се струват като 20 сега, ще ме вълнуват същите въпроси.
само си пожелавам, дотогава да съм отметнала малко повече от основните житейски задачи. не като сега, когато сякаш всичко е било „аз, аз, аз“.
не като сега, когато всичко още е с малко букви и е малко, само по себе си.

***

30 до 30, ден 25

душата ми иска да порасне

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: