2018

От майка ми знам, че няма лошо време. Времето просто е. Навярно това е бил първият ми урок по приемане без съпротиви. Същият, който направи 2018-та лека и приятна и ме спаси от капаните на всички „защо сега….?“ в новата ми роля на майка. Всяка задача – хранене, преобличане, приспиване – разглеждах не като тежест, а като повод за близост, за общуване, за свързване. Така, както за децата всяко време е време за игра.

За този и други ценни уроци от годината си мисля днес, в един тих и снежен неделен следобед, малко след средата на декември – време за разплащане и планиране.

***
Може би не е случайно, че започвам равносметката си в (от?) университета. Там, където се чувствам близо до центъра си. Вярвам, че тази първа година като майка нямаше да бъде това, което е, без връзката ми с психологията и наученото през последните две години.

Именно тук научих, че:

– не говорим на, а с бебето;
– бебето не плаче, за да (те) манипулира, а защото това е единственият начин, който познава, за да съобщи за свой дискомфорт;
– границите са нужни, крайностите – опасни;
– задачата на родителя е да придружава детето до момента, в който стане самостоятелен и е добре жената да запази своите роли, извън тази на майка, за да не се отвори дупка след години, която да я остави празна;

И най-важният урок – майката трябва да вярва на интуицията си, а близките и да не подлагат на съмнение всяко нейно решение; да следват повече, отколкото да (се) налагат.

Всичко това и още ми помогна да се справя с раждането, с кърменето и с цялостното гледане на първо дете все едно е второ. Без (излишен) стрес, с радост, спокойствие и приемане.

Не случайно думата на годината, която си бях избрала, бе motherhood. Година, в която най-важната ми задача бе да присъствам осъзнато в живота на детето ми, да му дам сигурност и любов. Обръщайки се назад вярвам, че се справям добре.

***
Освен година, посветена на сина ми, 2018-та бе и време, в което израснах като партньор и като дъщеря.

Раждането на дете в една двойка винаги я променя. При някои тази промяна е към по-лошо, дори и само временно, защото неизвестните, умората, фокуса върху новото човече, натежават и крадат от грижата към партньора. При други, обаче, детето заздравява връзката. Щастлива съм, че любовта на мъжа до мен само расте през времето и грижата, посветени на сина ни. Много помогнаха и опитите ни да запазим голяма част от любимите ни неща от живота преди– приятели, излизания, занимания, които ни носят смисъл. Винаги съм твърдяла, че детето не е причина животът да спре. И колкото по-щастливи от дните си са майката и бащата, толкова повече могат да дадат във връзката си с детето.

Веднъж станала майка, неизменно започваш да разбираш и своята по-добре :) Да знаеш какво и е струвало да бъде винаги тук и как зад всяко „облечи се“, „изпий си чая“, „не стой на течение“ се е криел страха от това да види детето си болно. Страх, който истински разбираш само в ролята си на майка. Както и много други неща, свързани с ежедневието на майка, които съм мислила, че разбирам, но не съм. Защото тук теория без практика няма тежест.

***
2018-та бе и година на преосмисляне на приятелствата ми и на създаване на нови, които, вярвам, ще бъдат по-устойчиви във времето, защото се срещаме вече изградени личности и ни е по-лесно да разпознаем с кого ни е смислено заедно и с кого не. Смислено и спокойно. Без поза, без страх да бъдеш себе си.

Между другото, една от хубавите изненади тази година бе колко естествено майчинството ме научи да отсявам, хора и неща, и да съм много, ама много придирчива към всяка минута време. Да решавам между да и не, без опция може би. Затова и отдавна не съм имала година, в която имах време за писане и четене, като през тази.

***
Накратко, оставям зад гърба си най-важната си лична година досега. Година, която донесе най-големият подарък, а с него дойдоха и даровете на увереността, осъзнатостта, посоката и тонове енергия за сбъдване, за действие.

За 2019-та година си пожелавам много енергия- у дома и обратно на работа. Да имам сили да се отстоявам в ситуациите, които са ми важни, но и да знам без кои битки мога. Да слушам и чувам повече. Да развивам силните си страни и да не търся оправдание на слабите си. Действията ми да са в синхрон със ценностите ми. И да обърна малко повече внимание на женското в мен, да бъда малко по-суетна. Време ми е, мисля, да се разделя с момичето в мен и да прегърна жената.А думата ми за 2019-та ще е practice what you preach. Вашата?Бъдете здрави и заобиколени с добри хора и смислени проекти,

Мария