Малко книги са ме вълнували така, както „Говори с Нева“. Дали защото споделеното е под формата на писма – любима форма на общуване, бавно, лично и дълбоко. Дали защото я избрах в правилен за мен момент. Дали заради лекотата на изказа и онази магия с малко да кажеш много … Не знам.
Истината е, че на моменти думите на Нева бяха като прегръдка, в други- като импулс за Промяна, в трети като желание да знам и, по-ценното, да бъда повече.
Всичко това въпреки, че голяма част от писмата вече бях чела, може би и вие.
Споделям тук съвсем малко от важните за мен откъси и благородно завиждам за удоволствието от четенето на тези, които ще последват препоръката ми :)
„…Средата може да ти помага или да ти пречи в нещата, които усещаш като съществени за твоята личност, но не бива да е водеща. Ти водиш.“ (от тук.)
„Важното, струва ми се, е не толкова как и докъде ще продължим напред в определени неща, а с кого.“ (от тук.)
“Мисля си, че лесни раздели няма. Важи не само за любовните, а и за всички други. Защото, честно, каква е голямата разлика, ако си вложил тон време, душа и доверие в любим, приятел, професия, общност и взаимността секне? С „късането“ човек чупи системата на сигурностите си (от най-сложните си етични построения до най-баналните си делнични навици), губи едно от собствените си изражения (другият е и това), по които е работил усърдно, оказва се persona non grata някъде, където е вярвал не просто че е добре дошъл гост, но и законен обитател.“ (от тук).
„Умората е закономерно състояние, идва в пакет с всичко останало. Тъгата е вид умора; разочарованието, пренасищането с безсмислие, безсилието пред непрогледното бъдеще – също. Въпрос на живот и смърт е да не се вцепеня там, където ми е зле, но и да не се разбързам да се махна до такава степен, че да изпотроша себе си и близките си околности.“ (от тук.)
Бързай бавно 