“Животът пред теб “, Ромен Гари

„- Господин Хамил, може ли да се живее без любов?

-Може- каза той и сведе очи, сякаш се засрами.

Аз се разревах.“

Тъжна книга, пропита с тежки житейски уроци (мъки?) без време и достатъчно черен хумор, за да може читателя да отгръща страниците, но не и да се усмихва. Същевременно прожекторите не са насочени към болката и несгодите на главните герои, а към начина им да се свързват със света. През грижата един за друг, водена не от задължение и не с надежда добрините да се върнат или дори видят. Грижа чиста като общуването между малки деца на детска площадка. Инстинкт за свързване, който най-много от всичко ни прави хора.  

Докато я четях на плажа (зимата повече би и отивала) се замислих, че говорейки за Другите все си мисля за своите. За хората, близо до мен- по кръв или по случайност. Къде тогава остават Чуждите? Онези, с които ни свързва нищо и… всичко.

Мислех си още за пречистващата сила на изпитанията (трудно ми е това признание) и колко често хората с най-черните съдби, са и тези с най-отворени сърца. Разбрали преди нас смисълът на живота и убедени, че във всеки от нас има нещо добро, стига човек да има желанието да го види, да го потърси…

„… едно дете винаги напомня на друго.“

„Щом се занимавам с деца, не може без тревога, докторе, иначе стават нехранимайковци.“

„…колкото по-малко имаш, толкова по-лесно вярваш.“

„Не е нужно да има причини, за да те е страх.“

„… щастието е известно най-вече със своята липса.“

„Първото нещо, което хората не искат, когато тръгнат да осиновяват дете, е някоя откачалка. Това значи дете, дето се е заинатило посред пътя, защото си знае, че нататък нищо добро не го чака.“

„И какво ще правим, когато се оженим?

Как какво, ще ви е мъчно един за друг, мамка му- за какво друго се женят хората.“

„… човек трябва да избягва безутешните неща.“

„…понякога това, че разбираш, нищо не оправя, дори напротив.“

„…бебе никога не съм бил, все съм си имал други грижи на главата.“

„…състояние на липса- когато нямаш нищо и никого.“

„Никога не съм бил малък за нищо, мадам Роза.“

„Не съм Ви дете и дори дете не съм. Аз съм курвенско изчадие, баща ми е убил майка ми, а знаеш ли това, знаеш всичко, и никакво дете не си.“

П.П. Любима книга от Ромен Гари – „Сияние на жена“.


Ако обичаш да се спираш тук и споделеното ти носи смисъл, ще се радвам да ме подкрепиш тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s