Пухеният

*От Мартин МакДона; постановка: Явор Гърдев *

Когато се описва филм или пиеса, която ти е харесала, винаги съществува риск да кажеш повече, отколкото трябва и така тези, които не са гледали, да загубят интерес. Или пък твърде малко, така, че въобще да не провокираш такъв.

Приятели ми хвалеха тази пиеса от първи курс и ето, преди час, имах възможността да я гледам.
На тръгване чух една жена да казва, че на нея и е за трети път. Вярвам, че това е гарант за силата, въздействието и успеха на една пиеса. Можеш ли да я гледаш отново? Мога.

Тежка пиеса. На места изтръпваш и не искаш да слушаш, да гледаш…

С малко, но на място казани шеги.

А актьорите …. актьорите играха прекрасно!!! Невероятни!!!

(Особено след последната пиеса, на която присъствах….)

Може би трябва да кажа и че залата не е зала като зала… Играе се в камерната зала на драматичния театър. Представете си квадрат, по чийто стени има столове: един-единствен ред. Вътре в квадрата, по-малък квадрат, в който всъщност се играе. От вашето място до стъклата, които разделят публика и актьори, е крачка разстояние. Звучи интересно, нали? :)))

Спирам дотук и вдигам двете си ръце: Препоръчвам!:)

А ето какво пишат за постановката на страниците на театъра:

Пиесата “Пухеният” на нашумелия в цяла Европа ирландски драматурт Мартин МакДона е получила наградата “Лорънс Оливие” за най-добър театрален текст за 2004 година. Преведена е на български език специално за преставлението на Варненския драматичен театър.

Трилър в духа на Кафка, Братя Грим и Дейвид Линч едновременно, спектакълът прелива от черен хумор. Животът на персонажите е отразен в поредица от криви огледала (които размиват границата между реалността и фикцията) и поставя въпроса за насилието спрямо децата, за насилието на държавата спрямо нейните граждани, за насилието като тема на творчеството и за правото на собствена идентичност.

Спектакълът “Пухеният” е с награда АСКЕЕР 2005 за сценографската работа на художника Никола Тороманов. Селекциониран за фестивалите “Аполония”-2005, Созопол и “Сцена на кръстопът”-2005, Пловдив.