Да чета дневника на Ане Франк беше като… пробуждане.
За това колко богат душевен свят може да има едно 13-годишно момиче и, от друга страна, колко много си приличат всички тийнейджъри.
Като изключим трагедията, разбира се. (Макар това да е невъзможно.)
А трагедията е, че Ане пише своя дневник, докато се укрива от хитлеристите заедно със своето семейство, в „Задната къща“. Две години…!!!
Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление, е как разсъжденията и по много въпроси, за хора и събития, са далеч по-зрели от годините и. Начинът, по който изучаваше и себе си, и Другите, е уникален.
Другото най-интересно беше как е прекарвала времето си, докато е в Задната къща. С уроци по френски и английски език, с книги и енциклопедии, с биографии на крале и откриватели.
Искаше ми се да наведа глава като си спомня как аз на нейните години прекарвах времето си. В игри.
За първи път чух за романа в ето този прекрасен филм, който преди дни гледах за втори път, и също силно препоръчвам.
Мен ако ме питате, трябва да влезе в задължителната литература за ученици и родители „в трудна възраст“.
П.П. На много места Ане споделя, че едва ли някой ще се интересува от нейния дневник, а на други- че би искала да стане журналистка и после писателка, да издава книги. Да стане всичко друго, но не единствено домакиня. Ето, че мечтите се сбъдват… Само не винаги както си ги представяме.
***
„Хартията е по-търпелива от хората“. (поговорка)
„… нескромните хора постигат много повече от скромните.“
„… човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него.“
„… на много от страниците бих могла да напиша „отминало“.
„Постоянно се питам дали всички хора, като поживеят продължително време заедно, след време започват да се карат.“
„[…]Богатство, положение в обществото, всичко можеш да загубиш, но това щастие в сърцето ти може само да бъде забулено и докато си жив, винаги и отново ще те прави щастлив. Докато можеш да гледаш без боязън небето, дотогава ще знаеш, че си чист отвътре и че въпреки всичко ще бъдеш щастлив. […]“
„Не искам обожатели, а приятели, искам около мене хора, които се възхищават не на някоя моя приятна шега, а на проявите и на характера ми.“
„[…]В това е голямата разлика между мама и мене. Нейният съвет за издръжливост е: „Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него.“ Моят съвет е:“Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива! […] А който е щастлив , той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да пропадне в беда.“
„Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж. Ако остана жива, ще постигна повече, отколкото майка ми когато и да било, няма да остана незначителна, ще работя в обществото и за хората.“
„Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво.“
„Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение.“
„Чистата съвест прави човека силен!“ (поговорка)
„Защото в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта.“
Бързай бавно 
библиотечно чудовище
Неотдавна прочетох, че оригинала на дневника на Ани Франк е бил предаден на музея в Амстердам от роднините и.
@Комитата: Просто наваксвам, защото не знам колко свободно време ще имам идните 2 месеца… :)
@Kanew: А къщата, в която се е криела, е седалище на фондация… Ако един ден ми се отдаде възможност да посетя Амстердам, ще се радвам да видя и оригинала на дневника, и истинската задна къща :)
Тази книга е фалшификат от край до край. Малко е тъничка за дневник воден години наред… най – малкото:)
все пак е тънък защото ане е пестяла а не е писала безразборно.Но ние трябва да се замислим на колко години е била още неопознала живота и с хора които не я разбират и е намерила смарта си в концлагер.Тази книга е вълшебна.
Определено е така , книгата е шедьовър и същност , ако бащата на Ане не беше останал жив , нямаше светът да научи за дневника и истоирята на Ане. Вярно ,че за него самият не е имало полза , понеже жена му и децата му са загинали , както и много негови приятели и познати , но поне е осъществил мечтата на дъщеря си. Наистина тежка съдба , това е само една от милионите истории на ДЕЦА , убити в лагерите , както и техните семейства. Като прочетем дневника на Ане Франк, същност разбираме ,че и тя е била като всички , имала е мечти и желания , искала е да живее и да бъде щастлива , да направи нещо наистина за света , какво като е била еврейка ? Евреите , убити в лагерите , са били невинни. Това е тежката истина ….
*Написано от имейла на един приятел*
човек said, on 10 юли 2011 at 5:06
„Тази книга е фалшификат от край до край. Малко е тъничка за дневник воден години наред… най – малкото:)“
Много се извинявам, но ако се поразровите малко може би ще разберете ‘що за тънко книжле е
„В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.“
Момичето умира на 15 години.