Прекрасен пост за промените от блога на Дими.
Трудно ми е да си представя живот без привързване, било то към предмети или хора.
Трудно и някак… противоестествено.
Същевременно, обаче, сякаш е и по-правилно, по-чисто.
Свобода.
За теб. За Другия.
Както написах и в коментара си към статията, спомних си за една практика при монасите- да градят пясъчни фигури, почти пясъчинка по пясъчинка, ден и нощ, в продължение на три месеца. А когато фигурата е готова, махат с ръка развалят я и започват да строят нова.
Като знак, че независимо колко време, усилия и любов си посветил на нещо или някого, то не ти принадлежи. Като упражнение как човек трябва да се справя с разделите. Режеш изведнъж, както би казал Зорбас.
Защото „половинчатите работи Господ не ги обича.“
***
Вярно е. Всичко се променя.
От нас се иска само да имаме достатъчно сили, за да не заддържаме твърде много вниманието си в дадена „загуба“, а да продължаваме напред.
Благодарни за всичко, което ни се е случвало, всичко, което имаме, всеки човек, който по един или друг начин се е докоснал до живота ни.
Свободни.
Бързай бавно 
„половинчатите работи Господ не ги обича.“ – това е добро!
Цитат от Никос Казандзакис :) И аз много го обичам.
Обичам да чета фантастика, а тази част „… живот без привързване, било то към предмети или хора.“ от второто изречение ми се стори точно такава. ;)
Между другото в него си изпуснала животни, че има хора, които се привързват адски много към някакво животно. Има също и хора, които може да прескочат наранен и/или паднал себеподобен на улицата, без дори му обърнат капчица внимание, но само да видя наранено животно, забравят за всичко друго. И тези последните ми е някак трудно да ги титулувам човеци. За мен си остават само хора.
Мислиш ли, че подобен човек, надживял всичко това с привързването, ще спре да изглежда човек за останалите? На мен ми се струва, че такъв индивид ще стане или поне външно ще изглежда напълно бездушен или равнодушен към всичко извън него.
„Като знак, че независимо колко време, усилия и любов си посветил на нещо или някого, то не ти принадлежи.“
Много вярно, чак болезнено вярно…но когато отидеш отвъд думите и се вгледаш в собствения си живот, и проследиш всички раздели, които си преживял, когато мислиш за всички раздели, които ти предстоят…кое наистина ти помага да задържиш сърцето си цяло…Кое упражнение те учи да се справяш с разделите, човек не се справя с тях…И времето не лекува, то само те учи как да живееш с болката.
@aquarius: Мисля, че ще изглежда по-…спокоен. Ще излъчва хармония.
@Марияна: Последното ти изречение си го записах… Твърде много истина…
@ aquarius
„… живот без привързване към ОПРЕДЕЛЕНИ предмети или хора.“
Човек получил просветление (Буда) е осъзнал, че всичко на този свят е Едно. Всичко е взаимосвързано. Няма Аз, Ти, Той, Тя, То, Ние, Вие, Те…
И тъй като всичко е Едно, той изпитва състрадание към Всичко и се опитва да помогне на другите същества… Това на теория де :)
А на практика – погледни някое филмче за Далай Лама или някой от другите будистки учители и ще видиш такъв „фантастичен“ човек.
към Дими:
Не съм чел оригинала, а цитирах Мимс. Така написано нещата се променят значително. :)
Колкото до Далай Лама и другите лами (само че не от ламя :P ) мога само да кажа, че не се блазня от мисълта/не се стремя/не си падам по идеята да съм считан от някои за жив бог и съответно боготворен. Боговете според мен трябва да си стоят там, където им е място – в митовете, легендите, сагите и т.н. Тук може да бъда контриран, че той не е от боговете, а от светците. Ами и те там – в житията за светците. ;)
Обзалагам се, че знам какво ще ми отговориш, ама да видим. :)
*не ми се връзвай, не те дразня, а само се шегувам*
към Мимс:
Хармонията би ли могла да бъде голяма скука?!
Аз за себе си не мога да отговоря, понеже не съм постигал (не съм и работил в тая посока) такова състояние на духа, пък и на теория, който стигне до Нирвана, май няма връщане назад или нещо такова беше, че отдавна не съм си припомнял тази материя.
Мир вам! (или според предпочитанията – Нирвана!) :)